Оказа се, че със Сергей сме чичо и племенник и изобщо не сме деца на родителите си. Арина и Назар живееха заедно от много години, но нямаха деца. По онова време за “обикновените хора” не е имало ин витро, така че единственият начин да имат деца е било осиновяването. Но Арина и Назар все още се колебаели, ако не беше тази случка… Мъжът и жената често ходели на село, за да помагат на родителите си. Майката на Орисия работеше като учителка в местното училище и често разказваше за учениците си.
При това конкретно посещение Оля Степановна започнала да се тревожи, че една от петнайсетгодишните ѝ ученички, Халя, скоро ще има дете, отишла на летен лагер и се върнала с “изненада”. Тя няма къде да отиде, майка ѝ не е добра и иска да се откаже от бебето веднага щом роди това момиче. Арина и Назар се спогледаха: “Може би трябва да й отнемем бебето? Олга Степановна поговори с момичето и то се съгласи, а и беше много развълнувано от тази перспектива. Вечерта майка ѝ дойде в дома на учителката.
Една странна, изтъркана жена каза от вратата: – Нямате ли нужда от още едно дете? Тригодишно? Арина и Назар отново се погледнаха и се запитаха: – “Защо, имате ли още едно?” “Да, Василика, братът на Галина… Ами, синът ми излиза. Омръзна ми да е по-лош от горчива репичка, искам да го предам в сиропиталище. Доведи го, ще го прегледаме… – Гал, обади се на Вася! Сестрата с кръглия корем отвори вратата и бутна момчето в стаята.
Малкото, дребно, червенокосо момче погледна с големи очи. “Как можа да не вземеш такъв? Назар го взе на ръце и каза, обръщайки се към жената: “Кога ще напишеш отказа?” “Чакай… да се договорим за плащането… ние ти даваме две деца, а ти какво искаш от нас? Можеше да ги предадете на някой дом за сираци, никой нямаше да ви плати нищо, това е сигурно!” – Да, хайде… Е, дайте ми поне малко пари
– Добре, ще ви платим, но не много. И първо ще изготвим документите! Двойката се върна вкъщи с мен, техния червенокос син, а месец по-късно доведоха със себе си и моя “брат” и го нарекоха Серхий. И така с брат ми израснахме дълги години, без да знаем, че родителите ни не са наши роднини, а помежду ни изобщо не сме братя, а чичовци и племенници…
Всичко се разкри едва когато майката на Серьожа, Галина, се появи в дома ни двайсет години по-късно. Родителите ми излязоха да разговарят с тази жена на стълбището, но ние с брат ми бяхме вкъщи и чухме нещо… – На нас с майка ми ни трябват още пари, живеем много тясно… – Галя, ние ти платихме изцяло преди много години, имаме и всички документи… Защо да ти плащаме? – За да не кажа на момчетата, че не са ти роднини!
Ако не ми дадете пари, те ще разберат!” – Добре, колко ви трябва? Със Серхий излязохме на входа, за да спасим родителите си от този изнудвач: – Недей, татко, остави я да говори! Галя изхърка, обърна се и си тръгна, но ние проведохме сериозен разговор с родителите си. Същата вечер аз и брат ми разбрахме кои сме всъщност. Родителите ни се притесняваха, че нещо в семейството ни ще се промени, ако разберем истината. Но напротив, ние започнахме още повече да уважаваме тези златни хора, които ни отгледаха и образоваха и ни дадоха най-доброто от всичко! Нашите родители са най-добрите хора на света!
