Очакваше ме истинска издънка. Свекърва ми просто нямаше търпение. Тя извика мен и съпруга ми, както и средния си син и съпругата му, за да помогнат за изселването на племенниците ѝ, като опаковат вещите си. Те се бунтуваха, но не можеха да тръгнат срещу нас. Когато леля ми Стефка научи за това, тя дойде направо от региона. Тя нае апартамент за момчетата. А ние дълго време чистихме апартамента на свекърва ми от “порядъчните” племенници…
Майката на мъжа ми има по-малка сестра, те са с почти петнадесет години разлика във възрастта. Аз съм омъжена от дълго време, братята на съпруга ми са женени, а братовчедите ми наскоро завършиха училище. Един ден свекърва ми се обади и каза: на вратата се звъни, тя отваря вратата, а там две деца, които току-що са завършили училище. Те дошли да живеят при любимата си леля.
Никой не се договаряше предварително за нищо. Само веднъж, много отдавна, когато майка ми дойде на гости на сестра си, имаше уговорка: “Когато завършат училище, трябва да изпратим момчетата в града. А там имаме само теб! По някаква причина леля Стефа решила, че мълчанието на майка й в отговор на тези думи означава, че тя е напълно съгласна неотдавнашните ученици да останат при нея. “Е, те не са чужди, нека останат”, решила майка ми, но поставила условие за племенниците си: чистота и ред в апартамента.
На мен ми беше достатъчно: сама съм отгледала три момчета, миех чиниите, перях чорапите. Умората ѝ е разбираема: съпругът ми и братята му – как да кажа това, без да ги обидя? Те не са годни да работят в къщата, правят всичко като баща си: не могат да сменят крушка или да забият гвоздей на рафт, могат само да прахосмукират – но и в този случай успяват да се заплетат в кабелите. И ако по-рано с тях страдаше майка ми, сега тази тежка съдба се стовари върху нашите рамене – моите и на сестрите ми в несвяст. Борбата продължава с променлив успех. Например съпругът ми вече може да мие чиниите, като вече не го смята за подвиг.
Единственото, което ни остава, е да преодолеем предразсъдъците към пералната машина и да ги научим да готвят. Безплатното настаняване в замяна на чистота е доста прилична сделка. Момчетата не можеха да се справят. Тогава майка ми предложи веднъж седмично да викат хора, които да свършат работата срещу пари, но леля Стефи съжали за парите: “Те сами ще си го направят! Те ще се справят с всичко! Те са чисти момчета! Още не са свикнали да живеят с теб, ще свикнат и всичко ще бъде наред. Ти просто продължавай да говориш!
Защо трябва да харча пари, ако момчетата ми са сръчни? Лелята обърка думата “сръчни” с думата “две леви ръце”. Изненадващото е, че в селото не обичат мързеливите хора. Търпението на майка ми продължи три седмици, след което тя зададе въпроса в прав текст: плати за почистването или се изсели. Но леля Стефа отново измисли изход от ситуацията без значителни финансови разходи: “Ще дойда сама! Ще дойда и ще почистя мястото! Мама се съгласи. Но влакът на леля ми не идваше, или я болеше, или мъжът ѝ беше на косъм. В рамките на два месеца братовчедите на мъжа ѝ бяха направили такава бъркотия в апартамента, че майка ми получи нервен тик.
Последното китайско предупреждение прозвуча. “Защо трябва да ми казваш всичко? “Кажи им!” Леля Стефа се възмути, забравяйки, че правилата на къщата са били казвани на близнаците няколко десетки пъти. Ти си разбрала всичко погрешно! Те са мои съпрузи! Какво искаш от тях? През цялото време “мъжете” се смееха и се смееха заедно, когато ги помолеха да вдигнат ръба на тоалетната чиния, да си събуят обувките на килимчето до входната врата или да измият чиниите.
“Нищо не искам от тях!” Майка им най-накрая се ядоса и започна да събира нещата на племенниците си. Трябваше да ѝ помогна. Пристигнахме аз и съпругът ми, както и средният зет и съпругата му. Докато съпрузите ни помагаха на братовчедите да намерят начин да излязат от апартамента, ние започнахме да чистим – не можехме да оставим майка ми сама с бъркотията.
Решила е да не общува със сестра си заради нещастните момчета. Въпреки че всъщност плащането на услугите на чистачка веднъж седмично щеше да струва по-малко. Тя направила специално търсене в интернет: ако намери частно лице, например майка в отпуск по майчинство или съседка, би могла да договори по-евтина цена.
Майка ми живее сама от почти една година. Но все още открива следи от присъствието на близнаците: опаковка от шоколад във фугата на стола, угарка от цигара на балкона, чорап между скрина и стената. Такива са “спретнатите момчета”. За всеки случай, ако никой друг не дойде, тя се обади на всички селяни и им каза, че аз и съпругът ми, заедно с детето ми, живеем при нея и няма място. Иначе дъщерята на братовчед ѝ ще завърши училище тази година. Никога не знаеш какво ще им хрумне.
