Тази сутрин отивах на работа, както винаги в делничен ден. Времето беше сиво и мрачно, както и настроението на всички пътници. Някои хора се опитваха да подремнат, други гледаха мокрите дървета с дълбока тъга в очите, а някой се оплакваше от живота по телефона.
Но на следващата спирка в автобуса се качи жена с две дъщери. Изглеждаха на четиринайсет години. Бяха също толкова тромави, колкото и майка им. От вратата тази опечалена майка започна да крещи на шофьора, че няма да плати за дъщерите си, защото е героиня, защото е родила шест деца и е забравила вкъщи привилегированите си карти за пътуване.
Шофьорът не искал да започва конфликт, затова не ѝ възразил. Тогава жената заобиколила кабината и започнала да бута дремещото момиченце. Момичето било дребно и изглеждало на около 20 години. Преди да успее да отвори очи, жената започнала да й крещи, за да й отстъпи мястото си. Тя искала да седне до дъщерите си, но нямало свободни места.
До това момиче имало само една седалка. Момичето веднага се събудило. Тя не беше объркана. Веднага попита: – Децата ти или ти ще ходиш на работа? Или на училище? Или пък останаха будни цяла нощ, защото се готвеха за изпит?” “Не – измъкна се дебелата дама.
– Но моите деца не могат да се возят изправени! Ако искате да седнете, слезте от автобуса и изчакайте празен! И изобщо, седят само тези, които си плащат билета! Момичето се загледа в семейството, обърна глава към прозореца и продължи да спи.
А майката-героиня стояла там с дъщерите си и дори не седнала на единствената свободна седалка. Тя потърсила защита от другите пътници, но всички се отвърнали от нея. Какво бихте направили вие в такава ситуация?
