Светлана стояла до печката, когато съпругът ѝ се прибрал от работа. Той влязъл направо в кухнята, седнал на дивана и казал: “Едно момиче, което не познаваш, има син от мен… преди седмица. Тези думи бяха последното нещо, което Светлана очакваше да чуе от съпруга си, защото те винаги са се обичали и никога не биха могли да си помислят за изневяра.
Освен това Серхий мечтаеше за син, а Светлана роди две дъщери, а после се оказа, че вече не може да изпълнява тази функция. И така, със страх в сърцето, Светлана се върнала при съпруга си, а той паднал на колене, извинил се, заклел се, че това никога повече няма да се повтори, обещал, че отсега нататък ще плаща издръжката на сина си, но никога повече няма да отиде при това момиче.
Светлана се успокои. Всичко минало, както Серхий обещал, но четири години по-късно бившата приятелка на Серхий им се обадила и ги помолила да вземат момчето при нея за известно време, тъй като се готвела за сватбата си и нямало кой да се грижи за сина ѝ. Светлана приема момчето, което се страхува от непознатата обстановка, с подаръци.
Малкият Дима не знаел как да се държи, какво да каже и как да постъпи, защото не познавал никого там, а майка му я нямало. Светлана подарила на момчето бонбони и конструктор. Момчето прегърна Светлана и започна да разопакова новите играчки. Дъщерите на Серхий и Светлана вече не се нуждаеха от внимание. Те бяха на 17 и 16 години. Светлана прекарваше целия ден с Дима: готвеше любимите му ястия: картофено пюре и настъргани моркови, играеше с него, учеше с него стихотворения.
Тези “няколко дни” се проточиха в продължение на шест месеца. Момчето бавно започна да нарича Светлана мама, а Сергей не можеше да се съвземе: съпругата му прие Дима като собствен син. Година по-късно Сергей получава обаждане от биологичната майка на Дима, която му съобщава, че скоро ще стане майка за втори път и няма да му отнеме Дима. Тя дори казала, че е готова да плати пари на полицията, за да задържи момчето при баща му.
Серхий и Светлана се съгласили на това без пари. През това време те свикнали с момчето и не искали да го пуснат. Няколко години по-късно дъщерите на Светла и Сергей се омъжили, а Димка вече бил на училище. Една вечер момчето гордо занесло дневника на майка си, за да се похвали с оценките си. Светлана го прегърнала силно и казала: “Толкова съм щастлива, че ти си мой син. Остани такъв умен и весел, какъвто си, и знай, че аз и баща ти много те обичаме.
