Съпругът ми ме смъмри с последните си думи и сложи ръката си върху мен. Каза, че няма да се меси в женски работи. Дори не искаше да сложи собствената си чиния в мивката. Затова, когато срещнах достоен мъж, който се отнасяше добре с мен и ме подкрепяше, реших да го напусна. Но тогава се случи едно чудо. Той изведнъж си спомни, че харесвам бели рози.
Започна да се отнася любезно със сина ми и дори му купуваше подаръци. И черешката на тортата – той миеше чиниите след себе си. Наблюдавах всичко това, направих си изводите и си тръгнах. Сега живея щастливо в нов брак. А детето ми е здраво и в безопасност. Виждате ли, след драстичните промени в поведението на съпруга ми осъзнах колко много съм грешала.
В края на краищата през всичките тези години си мислех, че той е просто такъв човек, природата му, семейството му е такова, че не съм го научила какво да прави и как да го прави, за да не го променям на тази възраст. Как биха могли да го направят? Оказа се, че той е бил много добър във всичко.
Какви добри думи знаеше той, какъв спретнат и галантен човек беше. И тогава го попитах: “Как не видях очевидното преди?” В края на краищата той винаги беше учтив и щедър към приятелите си, ласкав и услужлив към шефовете си, а какви маниери демонстрираше, когато видеше красива жена. През цялото това време си го изкарваше на мен и на сина ми. Изливаше целия си гняв и неудовлетвореност върху нас.
Този страх беше достатъчен само за малцина. Така че нямаше нужда да го променяме, той прекрасно знаеше всичко. Хора като него добре знаят на кого може да се има доверие и кой е опасен. И могат да се държат нормално. Просто не искат да го правят. Не те смятат за достоен за добро отношение.
И временното подобряване на поведението, една измита чиния и бели рози са абсолютно ясни знаци, че трябва да си тръгнете. Съжалявам, че не можах да видя това, което жилеше на повърхността. Но се радвам, че това вече е приключило и е в миналото. Така че уважавайте себе си, скъпи жени, и си правете изводите сами.
