Преди няколко години срещнах съпругата си. Бях на 27 години, а тя – на 24. Имам голяма група приятели. Обичахме да ходим заедно на партита, да се забавляваме до ранните часове на сутринта. Имаше време, когато ходехме по клубове почти всяка вечер. И в един от тези дни, когато с приятелите ми бяхме в една дискотека, видях Катя. Тя се открояваше от тълпата като светлина в мрака.
Затова и привличаше вниманието на всички, особено на момчетата. Беше красива, с дълга коса, нежна усмивка и очи, сини като небето. Влюбих се в нея от пръв поглед. Бяха ми необходими шест месеца, за да я спечеля. Срещахме се в продължение на една година и след това се оженихме. Скоро ни се роди прекрасен син. Хиляди пъти благодарих на съпругата си, че ме направи щастлив.
носех я на ръце и правех всичко възможно, за да споделя с нея всички трудности на майчинството и следродилната депресия. Когато за първи път държах сина си в ръцете си, изпитах уникални чувства. Тогава осъзнах, че той е най-важният човек в живота ми. Опитвах се да помагам на съпругата си и вкъщи, въпреки че работата ми отнемаше много от времето и енергията ми.
Понякога обаче ме изпращаха в командировки и ги оставях сами. Жена ми имаше една особеност: тя говореше насън. Не казваше безсмислени, отделни думи, а произнасяше цели изречения. Благодарение на това аз научих истината. Онази нощ чух следното: “Никита, винаги съм те обичала. Съпругът ми няма да разбере за нищо, бъди спокойна.
Тези думи ме накараха да заподозра, че не съм биологичният баща на сина ми. Не познавах никакъв Никита; това означаваше, че жена ми го крие добре от мен, което означаваше, че нещо се случва. Не спорих със съпругата си, защото нямах доказателства. Но на следващия ден си направих тест за бащинство. Докато чаках резултатите, едва сдържах емоциите си. Жена ми забеляза, че нещо не е наред с мен, но аз се криех зад трудностите в работата.
Резултатите от теста бяха отрицателни. Не съм биологичен баща на сина си. В продължение на шест години съм отглеждал чуждо дете. А сега съм в затруднено положение. От една страна, не мога да мълча и да простя предателството. Но от друга страна, не мога да живея без сина си, той е моят живот. А и много обичам съпругата си.
