Настя искаше да напусне, не можеше да търпи несправедливо отношение от страна на шефа си. Артьом Юриевич се подиграваше с Настя, принуждаваше я да търси грешки там, където ги нямаше. Заради това момичето оставаше до късно на работа. Колежката ѝ Лена се опита да успокои Настя, но не успя. Настя беше твърдо решена да напише молба за напускане или преместване.
След почивните дни тя отиде в офиса на Артьом Юриевич. Настя държеше формуляр за кандидатстване и мъжът не се изненада, като го видя. “Предупредиха ли ви, че тази вечер напускаме?” – попита мъжът. – “Отиваме в командировка. Знаете, че нашата компания организира годишни срещи на ръководството. Реших, че тази година ще ви взема със себе си.
Вие сте добър служител, пред вас има чудесно бъдеще. Какво държите в ръцете си? -Няма значение. Благодаря ви много. Тогава ще се прибера по-рано, за да мога да се приготвя. Настя беше изненадана. Тя си мислеше, че шефът ѝ се държи зле с нея и иска да напусне. Тя разказа всичко на приятелката си Лена. – “Той е влюбен в теб. Ето защо се държи така. Точно така, веднъж ме попита дали се срещаш с някого и аз му казах за бившия ти.
Мислех, че ще се съберете отново, но не стана така – каза Лена с чувство за вина. Настя не искаше да повярва, че шефът ѝ е влюбен в нея. Тя се прибра вкъщи, събра нещата си и зачака шефът ѝ да дойде да я вземе със служебната си кола. Изглеждаш страхотно – похвали я Артьом. Настя малко се смути. Тя благодари на мъжа, качи се в колата и те потеглиха.
Те не казаха нищо друго. Мъжът мълчеше и гледаше таблета си. През следващите два дни те почти не контактуваха. На Настя й се стори, че мъжът не я избягва, затова реши да го покани на вечеря. Изненадващо той се съгласи. Седнаха в един ресторант и си избраха ястие. Настя погледна Артьом Юриевич и реши да го попита за чувствата му. – “Знаеш ли, онази сутрин дойдох при теб, за да си подам оставката.
А ти ме покани заедно с нея на такова важно събитие. -Защо искахте да се откажете? Кажи ми, ако не е тайна… -Заради отношението ти към мен. Мислех, че не ме харесваш, но сега… -Какво сега? Моля, довършете изречението. -Мисля, че ме харесваш. -Това е така. Мъжът покани Настя на бавен танц. Оттогава те започнаха да се срещат и никога повече не се видяха.
