От дълго време в интернет се разпространява една история, която много хора ще сметнат за неправдоподобна. Но не забравяме, че в действителност животът върти такива “сюжети”, че всеки режисьор може да си “почине”. Ще бъде интересно да се наблюдава до края. Иван се връщаше от нощната си смяна, адски уморен. Искаше му се да се прибере вкъщи и да се изтегне на леглото си, изпадайки в дълбок сън.
Работата беше тежка, но след освобождаването си от колонията не можеше да си намери работа никъде другаде. Имаше повече късмет от мнозина – екип от работници на смяна го взе в апартамент под наем. В неговото положение можеше само да се надява на каравана в близост до работата му. Той пое по пряк път през парка, надявайки се да стигне до входа възможно най-бързо. Пред себе си видя голям вързоп на една пейка.
Когато се приближи, той се стресна. Увито в някаква кърпа или одеяло, пред него лежеше бебе. Иван спря в дълбоко отчаяние. Тялото му молеше за сън. Душата му изтръпна при мисълта, че може би детето е лежало в парка в продължение на много часове през късната есен. Предпазливостта го предупреди да не се забърква в тази история с криминалното си досие. Накрая младият мъж се реши.
Беше немислимо да завлече малко дете в апартамент, в който живееха 15 мъже. Затова държал бебето близо до себе си и се насочил към двуетажната сграда, покрай която често минавал. Там имало сиропиталище. Иван му обясни ситуацията. Беше момиченце. Приемната сестра каза: “Няма бележка от майка й. Да я наречем Ирина Ивановна.” “Е, нека да е така” – усмихна се Иван. По този повод мъжът често започваше да се замисля за живота си.
Нямаше вече семейство, но някак си искаше топлина и уют. Иван често мислеше за своето намерено дете и дори понякога се обаждаше в дома му. Когато Иришка пораснала, той започнал да ѝ идва на гости с подаръци. Всеки път, когато се срещали, момиченцето подарявало на мъжа рисунки на баща си и майка си заедно. Един нов служител на сиропиталището, който бил на същата възраст като Иван, забелязал доброто отношение на мъжа към момиченцето.
Самата тя била бивша възпитаничка на институцията и разбирала колко важно е семейството за едно дете. Но Светлана също така осъзнавала, че момичето никога няма да бъде дадено на самотен мъж. Тя решила да помогне на двама души, които били важни за нея. В края на краищата мъжът, когото харесвала, Иван, посещавал осиновената ѝ дъщеря в продължение на 10 години! Ирочка чакаше баща си, за да я вземе вкъщи.
А мъжът от 5 години изплащал ипотеката за апартамента, за щастие доходите на бригадира в мината били много по-високи от тези на работника. Но липсата на семейство правеше положението безнадеждно! Светлана и Иван проведоха сърдечен разговор. Решиха, че се чувстват достатъчно добре един с друг, за да регистрират официално връзката си и да сбъднат мечтата на Иришка!
Те попълват всички документи, обзавеждат стаята на момичето и отиват в дома за деца. Момичето хвърли ръце около врата на Иван, а после прегърна Светлана. Тя забеляза, че днес баща ѝ сияеше от радост. Той коленичи пред дъщеря си и каза тихо: “Ира, събери си нещата. Ще се прибереш у дома! Ние те чакаме.”
Така се сбъднала светлата мечта на едно дете, което мъжът намерил само на една пейка – 10 години по-късно се случило чудото на едно истинско семейство. Историята мълчи за това дали Иван и Светлана са останали заедно. Но най-вероятно е така. В крайна сметка ги е обединила радостта от добротата и щастието, подарени на един малък човек. Такива или подобни истории няма да изчерпят земята. В края на краищата нашите хора са добри и светли, способни на велики дела. Това е всичко, приятели, хареса ли ви тази история?
