Със съпругата ми решихме, че ще е по-добре да продадем апартамента си и да си купим къща в селото. Имаме кола и пътуването от селото до нашия град отнема само 15 минути. Освен това в селото въздухът винаги е добър, храната е прясна и всичко е естествено.
Имаше една скромна и много уютна къща за продан и ние я купихме. Имахме късмет, че съседите ни бяха добри хора. Бяха семейна двойка и също като нас все още нямаха деца. Те, също като нас, решиха, че е по-добре да дъвчем в селото и на чист въздух, за да бъдат децата здрави.
Съседката ни Люба и съпругът ѝ Костя ни поканиха на вечеря. Оказа се, че Костя е шофьор на камион, така че често е на път, понякога по няколко месеца. Затова ме помоли, като добър съсед, да помогна на жена му в бизнеса на съпруга ѝ и аз нямах нищо против. Когато Костя си тръгна, започнах да идвам често в дома на Люба. Трябваше да цепя дърва, да нося вода в кофи, да забия пирон и много други подобни неща.
Люба беше много весел и интересен човек, с когото можеше да се разговаря. Отначало ме посрещаше по анцуг, но напоследък започнах да забелязвам, че носи някакви тесни дрехи или халати. Когато Костя се върна от командировка, Люба изчезна от погледа ми, но щом той отново замина, тя веднага ми се обади. Понякога ми се обаждаше дори когато нямаше нужда от помощта ми.
Понякога ме молеше да я закарам до работа, въпреки че тя самата имаше кола, но обясняваше, че й е скучно сама. Жена ми работи като медицинска сестра в болница, често е на смяна, така че не забелязваше какво се случва между мен и Люба. И тогава аз самият започнах да се свързвам с нея. Започна да ми липсва, ако не се виждахме поне един ден.
Докато поправям нещо у нея, не мога да спра да мисля за това да прегърна Люба или да я целуна. Тя завладя съзнанието ми и се превърна в нещо като магнит за мен. Разбирам, че не мога да изневеря на жена си, а Костя е добър човек. Но въпреки това Люба постоянно ме привлича и виждам, че и тя иска да бъде с мен. Но все още нямам представа какво да правя в тази ситуация.
