Телефонът иззвъня и това беше непознат номер. Серхий неохотно отговори: “Здравей, татко. Аз съм твоят син. Разбира се, Сергий не му повярва, напоследък беше виждал много такива измамници. Говорят няколко минути и после искат пари, но човекът продължи: – “Майка ми, Марина Алексеевна, бяхте заедно преди 20 години.” След тези думи Сергей сякаш беше ударен от електрически ток, побеля и бавно седна на пода.
В очите му се появиха сълзи… появилият се негов син предложи да се срещнат в едно кафене. В следващия момент Сергей вече чакаше на масата в кафенето. Поръча си кафе и започна да оглежда младите хора с надеждата да открие сина си. Представяше си как би изглеждал синът му. Може би щеше да е висок и слаб като самия Серхий. Преди 20 години Серхий беше студент и учеше заедно с Марина. Всичко вървяло добре, преместили се заедно и заживели заедно. Сергей беше започнал да гради кариерата си и тогава Марина обяви, че е бременна.
На Сергей му се стори странно, че на вечеря не ядоха нищо и дълго време мълчаха. Така и не се ожениха и дори не говореха за това. На следващия ден Марина отиде в селото на родителите си. Сергей успя да я посети едва след три месеца, а и не можеше да се откъсне от работа. Разговаряха навън, а Марина не го пускаше в къщата. “Трябва да се оправя, имам нужда от време, остави ме на мира засега” – това беше всичко, което Серхий чу от Марина. А след това започна да пътува в командировки в чужбина и имаше много работа за вършене.
Не можеше да се върне при Марина и да обсъдят всичко. Времето минаваше и Серхий дори имаше два брака, но те бяха неуспешни. Той се разведе, нямаше деца. А сега има син. В кафенето влезе нервен млад мъж и седна на масата до Серхий. Синът изобщо не приличаше на него: беше по-нисък от Серхий, малко по-едър. Но той разпозна очите и носа му като тези на Маринин. Синът му показа снимките от детството си и Сергей видя в тях Марина.
Той ми разказа малко за себе си, че е студент и живее в общежитие. Разговорът не вървеше добре. Накрая синът получи телефонно обаждане: Да, ще върна всичко… да, веднага ще дойда – отговори синът по телефона. И след края на разговора той бързо станал и побягнал по улицата. Не е ясно защо, но Серхий тайно го последва. Близо до общежитието три дрогирани момчета се приближиха до сина му, започнаха да го бутат, а Серхий излезе от ъгъла, за да застане зад сина си.
Оказало се, че синът им дължал пари – много за студента и една стотинка за Серхий. Бащата платил дълга. Качиха се в стаята на общежитието и синът заспа от успокоителните. Сергей седеше до него, когато телефонът иззвъня и на екрана се появи думата “мама”. Серхий вдигна слушалката. – “Сине, къде си?” -Марина… това е Сергей, синът ми е добре, спи. Марина, мисля, че не е късно да започнем отначало. Двамата се съгласиха да се срещнат за първи път от 20 години насам.
