Игор има странни изисквания в работата си – всички служители трябва да са женени. Дълго време успявал да заобиколи това негласно правило, но шефът му го извикал при себе си. Започнал да говори за престижа на компанията им, че това било необходимо, иначе Игор можел да започне да си търси нова работа. Трябвало да си намери жена някъде, дори и да е някой, който ще се съгласи на фалшив брак.
Животът не е лесен, но Игор имаше късмет. Прибираше се вкъщи с колата си, когато една жена с дете на ръце едва не се хвърли под колелата му. – “Ти луд ли си?” – “Ако живееш в средата на нищото, прави каквото си искаш, но пожали детето!” – “Съжалявам, моля те… Ще закъснея за работа, но никой от шофьорите не спря, така че моля те, вземи ни. Моля.
По пътя жената, Анита, както се представи, беше от едно малко градче. Нямаше съпруг, но имаше малко момче, Альоша, което спешно трябваше да стигне до столичната болница. – “Случайно да знаете дали някой има стая под наем? Търсих, но цените ви са толкова високи. – “Ще потърся”, обеща Игор. Анита отиде в болницата с Альоша, а вечер Игор се обаждаше и питаше за здравето на бебето.
Пет дни по-късно майката и синът бяха изписани и Игор дойде да ги прибере. Той веднага започна с предложението: – “Анита, омъжи се за мен, разбира се, всичко ще е фиктивно, бракът ми е нужен заради работата. Ще бъде добре и за теб, ти и синът ти трябва да имате къде да живеете през това време, а след това ще имате разрешение за пребиваване в столицата, така че ще можете да стигнете до всяка клиника безплатно.
Така или иначе няма какво да губите, не се страхувайте. Имам просторен апартамент. Анита седеше тихо и гледаше пътя. Беше странно, дори много странно… но от друга страна, това беше просто фиктивен брак при взаимноизгодни условия. Тя се съгласи на това. Минаха шест месеца, Альоша завърши целия курс на лечение в Ликап и нищо друго не задържаше Анита в града.
Само през тези месеци тя и Игор живееха като истинско семейство. Тя поддържаше къщата подредена и готвеше вечери. А той играеше със сина ѝ след работа. Альоша се привърза към него, както и самата жена. -“Анита, омъжи се за мен”, каза Игор една вечер. – “О, не мога… аз вече съм омъжена”, отвърна Анита. И те се разсмяха заедно. За миг Игор забрави, че отдавна бяха подписали брачното свидетелство. Сега беше само въпрос на време да се оженят. Година по-късно им се роди дъщеря.
