“Да изчезне от погледа, да изчезне от съзнанието” – така се казва, когато влюбените се разделят. За съжаление разстоянието може да накара дори майчината любов да изчезне. Поне така се случи с моята майка. Бях само на три години, когато майка ми замина на работа в Турция. Разбира се, майка ми ми липсваше много, но тя постоянно изпращаше пари и изпращаше някои приказни лакомства с приятелите си.
Две години по-късно майка ми се върна. Това беше истинска благословия. Скоро се оказа, че майка ми е дошла само за да се разведе с баща ми. Тя имала влиятелен ухажор и щяла да се омъжи за него. Баща ми попита какви са намеренията ѝ спрямо мен. Мама беше малко смутена, но каза, че не може да ме отведе, защото Фарух не иска това.
Татко беше щастлив. Но аз не разбирах защо майка ми ще отиде при някакъв непознат Фарух, който също не ме искаше. Бях много разстроена, но още не разбирах, че това означава пълно скъсване с майка ми. И точно това се случи. Майка ми си тръгна и ние вече не знаехме нищо за нея. Тя не се обаждаше, не се интересуваше от нас. Само на рождените си дни получавах поздравителни картички по интернет и 100 е.
Може би ако това не се беше случило, щеше да ми е по-лесно. В края на краищата всяко напомняне за нея беше и напомняне, че тя няма нужда от мен. Когато баща ми каза, че иска да се оженим, аз се уплаших. Вече бях на десет години и самата дума мащеха ме караше да се чувствам тъжна. Но се сдобих със страхотна мащеха. Леля Нина ми даде толкова много топлина и любов, които никога не бях получавала от собствената си майка.
Дори след раждането на по-малкия ми брат отношението ѝ към мен не се промени. И онзи ден майка ми най-накрая се обади. Това беше шок. По някакъв начин беше разбрала, че ще се омъжвам, и се обади, за да ми каже, че иска да дойде и да организира сватбата ми със собствените си ръце, да направи всичко на висота. Представих я заедно с леля Нина и разбрах, че присъствието ѝ на сватбата ще бъде напълно неуместно.
Не исках да приемам и никаква помощ от нея. Казах ѝ го. Мама започна да ми разказва, че има двама сина от Фарух, че са просто прекрасни момчета и че иска да дойде с тях. Това не ме интересуваше. Обаче и аз не бях. В края на краищата по време на целия разговор тя не беше попитала нищо за мен, а само за себе си и желанията си. Прекъснах потока на речта ѝ и я помолих никога повече да не ме безпокои.
