В работата ни има нов служител. Тя е порядъчна и симпатична жена. Обади ми се в петък вечерта. – Здравей, Анна. Как си? – Добре съм. А ти? – Същото. Какво планираш за неделя? – Почивка вкъщи. – Това не звучи оптимистично. Предлагам нещо по-весело. Какво мислиш за почивка на открито? Да отидем на село. Ще си направим барбекю. Ще се отпуснем на село, преди да дойдат дъждовете.
Там е толкова красиво. Гора, чист въздух и всички останали удоволствия на селския живот. – Аз съм за! “Благодаря ви за предложението.” – Тогава е договорено. Пригответе месото и ни вземете в неделя сутринта. В събота купих три килограма свинско месо и го мариновах. Купих малко зеленчуци, няколко листа хляб пита, бутилка хубаво вино и торта за десерт.
Мислех, че това е достатъчно, защото те ще вземат и храна. В неделя сутринта съпругът ми, детето и аз отидохме до дома на моя колега. Те вече ни чакаха отвън – съпруг и съпруга и две деца.
Бях малко изненадана, че нямаха торби с храна, но си мислех, че вече имат всичко необходимо във вилата. И така, ние пристигнахме. Беше наистина страхотно място. Една малка къщичка стоеше точно под боровете. Красива и уютна.
В средата на двора имаше барбекю и маса с пейки. Всичко е под навес. Ние извадихме храната от багажника. Мъжете разпалиха огън и барбекю, децата започнаха да играят игри, а моят колега ме разведе из площадката и вилата. Тя ми показа какво къде расте. Каза ми, че те често прекарват лятото си тук. Накрая мъжете ни поканиха на масата.
Бях много изненадана, когато разбрах, че на масата има само това, което бяхме приготвили. Шиш кебапът беше просто за умиране. След това хапнахме чай и сладкиш. А после се прибрахме у дома. Качихме една колежка и семейството ѝ до дома им. Когато се сбогуваше, тя ни каза следващия път да мариноваме повече месо. Не й казах нищо. Но повече няма да ходя на барбекю с тези безделници.
