Вира и дъщеря ѝ наемат апартамент в стара двуетажна къща. Живеели на първия етаж и през зимата било много студено. Спяха с вълнени чорапи и под три одеяла. Вера непрекъснато търсела работа, за да може да осигури прехраната на себе си и на дъщеря си. На много млада възраст Вера се разболява и забременява. Когато бащата на детето разбрал, че тя е бременна, той веднага я напуснал.
Вера не е имала време да завърши образованието си, преди да роди Настя. За да издържа себе си и дъщеря си, тя работи навсякъде. Отначало работи като чистачка, после като миячка на съдове, като за работата си получава заплащане. След известно време Вяра започнала да работи като детегледачка. Осъзнала, че ще се грижи за старата си баба, ще ѝ сменя пелените, ще чисти къщата и ще готви. Но тя не се страхувала от тази работа, за нея било важно дъщеря ѝ да няма нужда от нищо. Така тя заживяла с Мария Николаевна.
Те се запознават и Вера започва да се грижи за нея. Снаха й не искала да седи с нея, а съпругът й не я принуждавал. Той просто наел медицинска сестра. Плащал на Вера веднъж седмично, сумата била малка, но приемлива. Мария Николаевна не можела да ходи правилно, затова Вера помолила сина си да донесе специално приспособление, за да може тя да става от леглото. Тя четеше книгите си. След известно време помолила Андрей да прочете на Мария Николаевна и една аудиокнига. Мария Николаевна беше много благодарна на Вера. Сега тя слушаше любимите си книги и гледаше телевизия. Мария разбра, че Вера има дъщеря, Настя.
Тя моли Вера да дойде с нея. Тя нямаше внуци, а снаха ѝ се притесняваше за фигурата си. Сега Вера дойде при нея с Настя. Вера се влюбила в нея и казала на Настя, че тя е любимата ѝ внучка. Така минаха месеците. Мария Николаевна казала на Вера, че има много хубава къща в едно село, недалеч от града. Тя предложила на Вера и Настя да отидат там за един месец и да си починат. Но Вера отказала, като казала, че няма да я остави. Мария Николаевна каза, че синът ѝ я изпраща за един месец в санаториум, затова предложи да отидат там на почивка. Вера се съгласи и след като Мария Николаевна си тръгна, те също отидоха. Когато пристигнаха, бяха приятно изненадани. Къщата беше наистина голяма.
Имахме ток, газ, баня, всичко в къщата. Настя също харесваше тук. Беше разцъфнала. Вера засади краставици и билки в градината. Тя почисти къщата и те започнаха да живеят. Една нощ, когато не можела да заспи, седнала до прозореца, после отишла в кухнята да пие вода, но се спънала и паднала. Големият гардероб паднал след нея. Настя спяла и дори не се събудила от шума. Вера стана и видя една чанта в края на гардероба. Тя измъкна всички книги и спално бельо, вдигна чантата, отвори я и се изненада. Чантата съдържаше стари бижута и камъни. Вера си помислила, че това са обикновени бижута, прибрала ги, почистила се и отишла да донесе вода. Няколко дни по-късно й се обадила Мария Николаевна, която й съобщила, че я изписват, и казала, че скоро ще бъде при тях. Каза, че ще прекарат заедно топлите месеци на лятото. Мария Николаевна пристигна със сина си.
Він привіз речі та багато продуктів харчування для трьох. Віра подумала, що він косо почав дивитися на неї. Але потім вона розслабилася і забула про це. Перед поверненням до міста Віра згадала про мішечок і розповіла Марії Миколаївні. Вона дуже здивувалася і зраділа. Марія Миколаївна розповіла, що це коштовності її бабусі, що це передається у спадок. Вона сказала, що вони з чоловіком цілий рік шукали цей мішок. Віра не повірила і після повернення додому, вона віднесла одне кільце на перевірку. Коли дізналася про ціну, вона прибігла і розповіла все Марії Миколаївні. Вона у свою чергу сказала, щоб Віра все це частково продавала, коли їй потрібно буде і щоб куnила собі квартиру. Віра відмовилася, але потім Марія Миколаївна сказала, що будинок та всі її коштовності дістануться її онучці – Насті.