Людмила и съпругът ѝ Иван очакват с нетърпение появата на близнаците си. Когато в клиниката разбрали, че ще са момче и момиче, купили на децата розови и сини дрешки за новородените. Денят на раждането настъпил и жената родила здрави близнаци.
Тя била много щастлива и си представяла как ще вземе децата у дома. Медицинската ѝ сестра взела децата за преглед, преди да я изпишат, и когато ги донесла на Людмила, жената пребледняла. “Вие ми донесохте чужди деца.” “В никакъв случай!” – казала медицинската сестра и погледнала документите.
Междувременно жената разделила децата и видяла, че са момиченца. – Родих близнаци: момче и момиче, а вие ми донесохте две момиченца, а къде е синът ми?” – попитала жената сестрата. Сестрата била изненадана и не знаела какво да прави. – Върнете ми сина! Ако до няколко минути не ми донесеш детето, ще отида при главния лекар!” – изкрещяла ядосано жената.
Сестрата избяга в коридора и отиде някъде. Няколко минути по-късно един лекар се върна и доведе сина си. Оказало се, че майката на момичето е починала по време на раждането, а детето трябвало да бъде настанено в сиропиталище, защото бащата отказал, а то нямало други роднини.
Медицинската сестра по погрешка взела грешното дете. Служителката на сиропиталището се извинила на младата майка. Людмила решава да не подава жалба срещу медицинската сестра, а да вземе децата и да се прибере у дома. Вкъщи, в съня си, тя видяла едно момиче, което случайно било доведено при нея вместо сина ѝ. Когато се събудила, почувствала, че трябва да осинови детето.
Разказала на съпруга си за момичето и казала, че иска да го вземе. Казала, че няма да си прости, ако остави бебето в сиропиталище. Иван дълго мислил, колебаел се, защото вече имал две деца, а жена му го молела да осинови трето дете. Но по-късно се съгласил на убеждаването на жената и сега имат три деца: две момичета и едно момче.
