Най-голямата дъщеря на собственика, 8-годишната Оленка, влязла в двора, след като се върнала от училище. Тя поздрави леля Светлана и се усмихна искрено, а после изтича да се преоблече, за да помогне на майка си в домакинската работа. Най-малката дъщеря все още е в детската градина и майката на Нина, която винаги им помага, ще я доведе по-късно вкъщи. На Нина ѝ е трудно да живее без съпруга си, защото трябва да носи всичко на раменете си. Тя отглежда сама децата, грижи се за градината, води домакинството и поддържа къщата, и всичко това, защото Виктор е заминал да работи в Чехия. Съпругът ѝ винаги се шегуваше колко му е скучно вкъщи и колко е уморен от тази бедност. Казва, че тук никога няма да си намери добра работа, затова ще отиде да работи в чужбина, за да изкара поне малко пари за децата си.
Кръстникът на Виктор го кани в Чехия и той му отива на гости. Но така се случило, че работата, която кръстникът му бил приготвил за него, вече била заета от друг мъж, който успял да пристигне по-бързо. Сега мъжете от Украйна му помагат да си намери поне някаква работа, защото се срамува да се върне у дома без коня, а и трябва да върне борча, който е взел назаем от роднините си за пътуването. Парите на Виктор са му дадени назаем от тъща му, която винаги е успявала да спести от издръжката си. Мъжът много завиждал на съседа си, който от 10 години работел със същата заплата и успял да построи хубава къща за семейството си. Човешката завист е много силна черта, тя не ви позволява да се храните и да спите спокойно. Тя е и постоянна грижа за Виктор.
В селото съпругът му работел като тракторист при един фермер, а съпругата му изобщо не работела, защото имала много работа. С малките им доходи Виктор никога не би си построил къща. А съпругата му често започнала да се шегува с него, че винаги са нямали пари, а децата им нямали пари да си купят дрехи и обувки. Мъжът размислил, помолил тъща си да му даде заем за пътуването и заминал за Чехия. Съпругата му е работлива, ще му даде някои съвети, но ако е трудно, нека роднините ѝ помогнат. Но животът на работник мигрант не е толкова лесен, колкото Виктор си е представял.
Работата, която кръстникът му е заемал, е била заета от друг човек и той е останал без работа през първите няколко седмици. Тогава мъжете от Украйна го посъветвали да отиде в местна фабрика да работи като сортировач, защото имали нужда от хора. Наели Виктор да работи във фабриката и му плащали по-малко от парите, за които бил дошъл тук, но той решил да работи и да изкара малко пари, защото го било срам да се върне в селото.
След около два месеца той се обадил на жена си и ѝ казал, че мисли да се върне у дома, но е спечелил само 600 евро, защото не може да изкара повече. По време на разговора той се оплакал, че му е много трудно, че гърбът го боли от работата. Осъзнал, че такива приходи не си струват здравето му и факта, че не вижда децата си, че е трудно да се работи тук и че този живот не е за него. Нина беше много щастлива, че Виктор се връща; дори не се интересуваше от парите, които не е спечелил, нито от нереалната му мечта за нова къща, защото ѝ беше невероятно трудно да живее без съпруга си, а децата ѝ имаха нужда от баща.
Бабата и най-малката ѝ внучка дойдоха и веднага започнаха да готвят за децата. Всички бяха гладни и чакаха вкусните понички на баба. Вече се беше стъмнило, когато Виктор влезе в къщата. Той носеше една-единствена чанта, дори нямаше време да купи на децата подаръци, само взе на момичетата няколко волана, които му бяха останали от пътя. Мъжът седна на дивана и погледна семейството си с тъжен поглед.
Започнал да им разказва колко трудно му е било през цялото това време в чуждата страна и че не иска никакво богатство на тази цена. Осъзнал, че семейството му има нужда от него тук, където са сърцето и душата му. Те много му липсвали. Свекърва му дори проронила сълза при искрената му изповед и не взела парите на зет си, като казала, че ще ги остави за децата. Виктор седеше там и се чувстваше щастлив, че има място на земята, където го обичат и винаги го чакат…
