Омъжих се, когато бях на осемнайсет. Семейството ми не можеше да се нарече заможно. Родителите ми не обръщаха голямо внимание на възпитанието ни и разполагахме с достатъчно пари, за да свързваме двата края. Имам една сестра и един брат. Сестра ми също се омъжи рано, но съпругът ѝ се оказа много неинформиран и неработохолик. А брат ми, за съжаление, попадна в лоша компания и дори не знам какво ще стане с него. През целия ми живот сме живели в града, но сега родителите ми се преместиха на село, защото изгоря апартаментът им. Като се има предвид всичко това, ми се струваше, че изборът, който направих, е много добър и трябваше да ме направи щастлива.
Но всичко се оказа не толкова розово, колкото си мислех. Съпругът ми работеше като юрисконсулт в една фабрика. Изкарваше добри пари, но му беше ужасно скучно. Семейството ми ме прие добре, но често ми напомняше откъде са ме измъкнали. Живеехме в едностаен апартамент и нямаше достатъчно място дори за нас, но когато ни се роди дете, нещата станаха още по-трудни. Съпругът ми и без това беше недоволен от това, че готвя, гладя, чистя, а след това работата беше два пъти повече и недоволството му нарасна: “Седиш по цял ден вкъщи и не правиш нищо. И не е нужно да се криеш зад малкото дете, то спи спокойно по цял ден.
Съпругът ми се възползваше от липсата ми на съвет по всякакъв начин: напускаше ме с повод или без повод, отнасяше се с пренебрежение към мен и казваше, че седя на раменете му. Но когато две години по-късно ни се роди още едно дете, изявих желание да си намеря работа, но тя беше категорично против. Той си противоречеше. Макар че сега разбирам, че той просто не искаше да стана независима и да имам нещо зад гърба си. Ставаше ни все по-тясно в едностайния ни апартамент и родителите на съпруга ми предложиха да продадат големия си апартамент, за да ни купят по-голяма къща.
Но съпругът ми не даде съгласието си. А не искаше да вземе и децата – според него това все пак щяло да бъде съвместно придобито имущество. По-късно, когато децата станаха малко по-големи, аз не послушах съпруга си. Изпратих децата на детска градина и си намерих работа. На него това не му харесваше много, казваше, че децата се нуждаят от денонощни грижи, и се възмущаваше, като казваше, че ти си такава майка…
А веднъж се скара с мен заради една четка за коса. Тъкмо му позволих да ми купи нов гребен, а той вдигна огромен скандал заради това. В този момент търпението ми се пречупи и му казах, че си тръгвам. А той ми каза: “Върви, разбира се, и не забравяй да си вземеш чехлите и халата, защото това е единственото, което имаш.
Но аз няма да ти дам децата. И той удържа на думата си, в съда успя да докаже, че нямам нищо, така че децата трябваше да останат при него, а аз бях длъжна да се издържам. Но аз не се отказах. Плащах издръжката и работех на две места. Отначало наех стая
