Соня не можеше да свикне с мисълта, че баба ѝ си е отишла. Родителите на момичето се развеждат. Баща ѝ се преместил в друг град и тя никога не го видяла. Майка ѝ била отведена от болест и момичето имало само баба си, която се грижела за нея. Соня идвала в апартамента на баба си всеки ден след нейната смърт. Преглеждала вещите ѝ и разглеждала стари снимки. Един ден попаднала на писмо, което било предназначено за нея.
“Скъпа внучке, съжалявам за случилото се, но ти трябва да знаеш истината. Майка ти, Лена, всъщност не е твоя роднина, както и аз не съм. Когато дъщеря ми роди, бебето почина три дни по-късно. Лена дълго време не можа да се прибере и тогава лекарят предложи да купи бебето за нас. В съседното отделение имаше една многодетна майка и тя имаше прекрасна дъщеря. Дадохме всички пари, които имахме, за да те откупим.
Ликап смени децата. Не знам как е реагирала майка ти на това, защото ние избягахме. Лена не можа да се успокои точно една година, беше бясна. Мислеше, че полицията ще дойде и ще ни те отнеме. За съжаление, тя не намери щастието. Съпругът на Вася не можеше да свикне с факта, че са си купили дете. Той се пропи до смърт, а Елена се разболя много тежко. Аз поех възпитанието ти.
Обичах те като своя, но се срамувам от теб. Ако искаш, можеш да си намериш собствено семейство, мисля, че те ще се радват да те видят. Имаш трима братя и две сестри”, пише баба ѝ. Соня прочете писмото за десети път, когато съпругът ѝ се върна от работа. Разказала му всичко, показала му на картата адреса, на който живеело семейството ѝ. Соня почувствала, че сега няма да е сама. Майка ѝ щеше да я прегърне и да ѝ даде любовта, която заслужаваше.
Соня и съпругът ѝ Валера отиват в малък град, който ги посреща със силна буря. Стигнали до къщата, в която трябвало да живеят истинските родители на момичето. Докато стояли пред сградата, Валера не можел да разбере как пет деца и техните родители могат да живеят там. Това не беше къща с апартаменти, а общински апартамент. Валера решил да попита портиера за родителите на съпругата си.
– “Да, познавам ги. Дръжте се настрана от тях, те винаги говорят и пречат на нормалните хора – каза недоволно възрастната дама. Те също ли пият с родителите си?” – попита развълнувано Соня. -Не, те са отведени в дом за сираци. Там поне ще бъдат нахранени и облечени – въздъхна портиерът. Соня и Валера не искаха да влизат, затова се прибраха вкъщи. През целия път към дома Соня благодари на баба си и на майката на Лена, че са я взели далеч от истинските ѝ родители.
