Понякога се срамувам, че правя преждевременни заключения и не се опитвам да разбера ситуацията, за да не се срамувам по-късно. Наскоро ми се случи ситуация, за която ме е срам дори да говоря, но ще го направя. Не съм глупав човек, но понякога мога да направя нещо наистина глупаво.
Когато бях в един магазин близо до дома ми и разглеждах мобилни телефони, неволно видях баща ми с едно момиче. Момичето беше стройно, красиво, червенокосо, високо. Беше на около двайсет години, може би малко по-възрастна. Тя весело разказваше нещо на баща ми, а той се усмихваше. Това ме ядоса, но не посмях да се приближа до тях. Но мисля, че щеше да е по-добре, ако бях отишъл и разбрал.
Прибрах се вкъщи, но не можах да си намеря място. Винаги съм си мислела, че предателството няма да засегне семейството ми, но, както ми се струваше по онова време, нашето семейство също имаше проблеми. Може би не съм ги забелязал? Не казах нищо на майка ми; мислех си, че ако разбере, ще започне да плаче и да се натъжава, и те ще се разведат, но това ме измъчваше.
Понякога, когато мислех прекалено много, си казвах: ами ако това момиче е наша роднина, но не си вярвах; виждах ги със собствените си очи, а той определено не би ходил с такава роднина. Няколко дни по-късно срещнах двамата близо до офиса на баща ми. Бяха се уговорили по телефона да се срещнат точно на това място.
Той й даде парите. “Как може баща ми, който знае много за хората, да не вижда, че тя се нуждае от пари само от възрастен мъж” – продължавах да си повтарям в ума. Прибрах се вкъщи и, неспособна да задържа всичко в себе си, казах на майка ми и я нараних много, защото тя и без това беше много разстроена; освен това аз бях и тази с новината.
Тя се почувства зле; когато я закараха в болницата, баща ми каза, че тя е негова дъщеря, а не любовница, и че майка ми знае за нея и приема всичко адекватно. В този момент се почувствах толкова засрамен, че си обещах, че никога повече няма да кажа или направя нещо в разгара на деня. Извиних им се и се срещнах със сестра ми Алина.
