Саша се прибра от работа. Щом влезе, съпругата му веднага се втурна към него. Тя каза, че спешно трябва да заведе Алина (съседката, която живееше отсреща) на детска градина. Миша с изненада каза, че вече е девет часа и всички детски градини са затворени.
И тогава той беше уморен, а също и много гладен. Но жената каза, че е спешно, детето е алко, седи там и плаче. Алина, в този студ ще отнеме поне половин час, докато стигнем дотам. А после ще трябва да се връщаме. Нямаше какво да се прави. Саша слезе на двора и започна да загрява колата.
Беше много студено. Алина вече беше слязла на двора, излезе, качи се в колата и потеглиха. Влязоха в детската градина. Учителката седеше на масата: тя просто се учуди и каза, че не ѝ плащат толкова много, че да седи и да чака почти до вечерта, докато дойдат за момчето. Как може такива хора да се наричат родители, след като могат да забравят за съществуването на собственото си дете. Зад гърба на учителката Арсений седеше на едно малко столче и плачеше.
Той се затича към майка си, прегърна силно краката ѝ и не я пусна по целия път до колата. Когато се качиха в колата, Саша видя, че Алина също плаче. Когато пътуваха обратно, Саша попита Алина как са забравили за сина си.
Алина смръщи малко нос и каза, че се е прибрала уморена от работа, включила е телевизора и е седнала да вечеря. Програмата била много интересна и тя я изгледала, а след това влязъл съпругът ѝ. Тя затоплила вечерята за него и отишла да легне на дивана; със съпруга ѝ гледали програмата.
И едва тогава тя изведнъж си спомни, че не е довела Арсений от детската градина. Случва се така, просто й се е изплъзнало, докато са гледали програмата, учителката ги е извикала десет пъти. Звукът на телевизора беше толкова силен, че никой от тях не чу обажданията…
Ами съпругът? Нищо чудно: щом майката не се е сетила за детето си, какво да искам от него? Двама възрастни, двама родители, и нито един от тях не си спомняше за сина си, когото бяха отглеждали в продължение на пет години.
