Мисля, че всяка жилищна сграда има своите ur0ds. И ние имаме такива. Те се появиха във входа ни преди два месеца. Естествено, когато ги срещнем на стълбищната площадка или в асансьора, ги поздравяваме учтиво, но те просто отвръщат лице. Сякаш не са ни забелязали. Отначало си помислих, че са глухи и неми. Но както се оказа впоследствие, уважаемите ни съседи са “синя кръв”.
Е, добре, не поздравяват, но имат и други недостатъци. Явно не са инсталирали домофон. Въпреки че това не е скъпо. Така че, когато им се наложи да се приберат вкъщи, те ни се обаждат.
Тогава щяха да бъдат излекувани и щяха да могат да говорят. Веднъж или два пъти, но през цялото време, с маркер и стрелка, отбелязващи нашия бутон за техните гости? При тях се събираха банди.
Вече мислехме да свалим интеркома, но какво можете да направите без него? Освен това започнаха да боядисват предната морава. И знаете ли как? Хвърляли са цигарени угарки и алуминиеви кутии от бира от четвъртия етаж. А ние имахме рози и други красиви растения, които растяха там. Един ден съпругът ми дочу разговор между грубите, нетактични съседи. Съпругът казваше на жена си:
– “Защо носиш торба с боклук, за да я изхвърлиш на улицата? Имаш ли нужда от нея? Вон, сложи го на съседите до килимчето. Те няма да я оставят там завинаги. Съпругът ми не можа да издържи, затова отиде при него и го наби добре.
След няколко синини те бяха като нови. Отдавна трябваше да го направя. Всеки ден беше приключение. А сега е тихо и интеркомът ни най-накрая е само наш. Ето какво се случва в живота.
