Имам малък парцел извън града. Не засаждам нищо там, просто си почивам в свободното си време. Не искам да хабя енергията си за градинарство. Поставих там скара за печене на месо, беседка за събирания и заслон от дъжда. А в близко бъдеще съм планирал да построя баничарница и да монтирам ограда около имота си. Ето защо отивах там, за да приготвям барбекю, да пия вкусен чай от самовар и да си почивам от градската суматоха.
Съседите, които срещнах, бяха нормални, безпроблемни и мълчаливи. Само една съседка, Ирина Петровна, понякога ме дразнеше. През цялото време тя се чудеше как живея без никаква реколта. Нейният парцел беше точно обратното – всичко беше гъсто засадено с всякакви разсади и цветя, с които тя се занимаваше по цял ден.
Тъй като между парцелите ни нямаше ограда, съседката ми понякога можеше да дойде при мен без никакви проблеми. Честно казано, това не ми харесваше. Понякога просто карах до моя парцел и я виждах на него да се разхожда и да гледа нещо. Питам я: “Ирина Петровна, какво става?”
“Нищо, търся място да засадя лук. Имате толкова много свободно място, но все още не отглеждате нищо. Мисля, че може би ще засадя нещо. Вие няма да имате нищо против, нали? Дори не знаех какво да отговоря на това. Не исках да я обидя, затова се замислих и отговорих: – Можеш да засадиш една градина. По-късно бях много разочарован, че съм го допуснал.
В продължение на половин ден тя беше заета в моя избирателен участък и не ми позволяваше да се отпусна, а присъствието ѝ ме стресираше. А сега сигурно ще започне да идва тук постоянно, да си проверява носа. Мисля си, добре, така или иначе вече съм й позволил. Покрай работата най-сетне дойде ред да отида на почивка и аз отидох на море, но забравих за това малко нещо.
Когато се върнах у дома, още първия уикенд отидох направо в парцела си. И колко се изненадах, когато видях оранжерия и още няколко лехи с краставици и домати на моя парцел. Отлично знаех кой го е направил, така че не се наложи да питам никого. Това ме ядоса и реших, че е време да приключа.
Моят приятел ме помоли да му помогна: още същия ден отидохме до железарския магазин и оградихме района. Сега Ирина Петровна няма да може да се движи свободно из моя парцел и да прави каквото си иска. И на следващия уикенд тя дойде и ме попита: “Защо сложихте оградата, сега не мога да стигна до разсада си. Ти сама ли ще се грижиш за тях? Помислих си, че това е наглост, затова вечерта разглобих оранжерията и изхвърлих материалите през оградата. Оттогава Ирина Петровна не ми е казвала дори здрасти. Смятате ли, че постъпих правилно?
