В началото на лятото дойдох на гости на майка ми в селото. Е, разбира се, трудно е да го нарека посещение, защото дойдох, за да ѝ помогна. Майка ми не беше успяла да оплеви всички картофи: те бяха обрасли с плевели.
Реших да ѝ помогна, защото тя не можеше да се справи сама. Оплевихме и картофите, и лехите, починахме си един ден, а след това започнах да се приготвям да се прибера у дома.
Майка ми се навърташе около мен някак плахо и тогава майка ми каза, че е дала парите на сестра ми Нина и започна да се оплаква, че няма пари и тази година няма с какво да купи въглища и дърва за зимата, с които да отоплява къщата.
Обещах на мама, че ще ѝ дам пари, но не казах нищо нито на нея, нито на сестра ми. Чувствах се толкова зле, защото се оказа, че майка ми е дала пари на едната дъщеря, а на другата ги е отнела.
Но аз и сестра ми имаме еднакви доходи, живеем по един и същи начин. И на първи август майка ми ми се обади. Помоли ме да планирам отпуската си за края на август, защото имала нужда от помощ при копаенето на картофите: тази година те били много и майка ми не можела да се справи сама.
Майка ми веднага обясни, че сестра ми си е купила билет за Турция в началото на лятото, така че няма да дойде. А аз дори не знам какво да ѝ кажа. Бихте ли ме посъветвали какво да направя? Съжалявам майка си и това изобщо не е човешко. Нима съм по-лоша от сестра си?
