Когато Аринка е на шест години, родителите ѝ умират и за нея се грижи леля ѝ, по-голямата сестра на баща ѝ. Тя била много строга и безкомпромисна жена, която обичала да командва. Имала и син, на същата възраст като момичето, не много послушно момче, но ценено и обичано от всички. Заедно с Арина лелята наследила и двустаен апартамент, който успешно продала и запазила парите за себе си.
Когато момичето навършило 9 години, го отвели в селото на далечен роднина и обещали да го върнат възможно най-скоро. Лелята уверявала момичето, че имат проблеми и тя само ще им пречи. Но докато годините минавали, никой не се сетил да прибере Арина. И ако отначало новите родители посещавали момичето поне веднъж месечно, по-късно спрели и не изпращали никакви подаръци.
Момичето е израснало в дом, изпълнен с омраза, крясъци и кавги. Леля ѝ Маша обичала да пие и често имала пиянска компания в дома си; тя просто забравяла за детето: не го хранела, не го взимала от училище и често го изпращала на разходка, за да не ѝ пречи. Арина също се научила да разчита на себе си още от детството.
Тя беше доста умно момиче, което се учеше добре и въпреки обстоятелствата беше добра и мила. Когато завършила училище, леля ѝ Мария я изгонила и ѝ казала дори да не се връща в дома ѝ – не била добре дошла. Момичето постъпило в университета и се настанило в общежитие: то било сто пъти по-добро от това на леля Маша. Когато успешно се дипломирала, почти веднага успяла да си намери добра работа.
Арина не само обичаше работата си, но и получаваше добро заплащане за нея. По-късно я повишиха до началник на отдел “Маркетинг” в голяма компания. Тогава започнало забавлението. Тя вече беше забравила за приемните си родители и за това какво изпитват те към нея. До сега. Един ден леля ѝ разбрала къде работи и че е станала доста успешна. И е намерила едно момиче.
Първоначално искаха да се извинят и да обяснят защо не са я приели обратно, но размислиха. Оказало се, че собственият им син е бил в затвора за кражба, а те са изплатили и дълговете му. И сега бяха останали без пари. И тогава Арина разбра защо я търсят. И наистина, роднините ѝ започнали да ѝ искат пари.
Казаха й, че може да започне всичко отначало – трябва й семейство. Само че сега момичето се държеше като тях – не се тревожеше за чувствата им. Тя просто им дала парите и ги помолила никога повече да не я безпокоят. Тя няма нужда от такова семейство. Тя не познава тези хора и не иска да ги познава. Но все пак се чуди дали не е сгрешила, като ги е изключила от живота си.
