Преди пет години майката на Айра умира. Тя беше болна от дълго време, постоянно си стоеше вкъщи и не можеше да излиза навън. Ира работеше от сутрин до вечер, беше разведена и имаше две деца. След работа тя идваше да посети майка си и й носеше лекарства. Племенницата ѝ винаги била вкъщи.
Тя приготвяла вечерята, почиствала къщата и давала лекарствата според графика на лекаря. Всеки път, когато се прибирала вкъщи, Ира слушала упреците на майка си. Че е лоша дъщеря, че не се грижи за нея. Зина, нейната племенница, винаги е до нея, грижи се за нея и я обгрижва. Тя прави всичко за нея. Колко пъти Ира е казвала, че не може да се откаже от работата си, че сама отглежда децата си?
И тогава как щеше да купува храна и лекарства? Всяка вечер, когато Ира се прибираше, започваше една и съща история. Майка ѝ я обвиняваше за всичко и изкарваше целия си гняв върху нея. Ира само я гледаше, но не казваше нищо. Как се беше променила майка ѝ…
Неотдавна тя беше здрава и красива жена с властен характер. Винаги вярваше, че е права във всичко, поучаваше всички и не приемаше ничие мнение. Никой не се осмеляваше да ѝ противоречи. Само Айра можеше да защити мнението ѝ и да не се съгласи с нея..
Майка ѝ не го харесваше и те постоянно спореха за това. Но сега Айра седеше пред една стара, посивяла и изтощена жена, която все още таеше неприязън към нея. Майка ѝ наскоро беше разкрила на Айра, че тя не е нейна собствена дъщеря. Тя и съпругът ѝ я били взели от сиропиталището, когато била само на една година. Айра беше зашеметена.
Единствената невидима нишка, която я свързваше с майка ѝ, беше прекъсната. Чувстваше се като напълно непозната. Ира си тръгна с неприязън в сърцето и затръшна вратата. Никога повече не дойде да види майка си. Шест месеца по-късно майка ѝ починала. Едва тогава Ира осъзнава грешката си. Тя се молела всеки ден и искала прошка от майка си.
