– “Какво ще вечеряме? Жана се огледа тъжно: – Явно котлетите на майка ти, защото тя ми разля супата. Жана отдавна се беше примирила, че свекърва ѝ се меси в делата им. Но напоследък тя преминаваше всякакви граници, откакто Петър ѝ даде ключовете от апартамента.
Тя придоби навика да ги посещава редовно и да управлява апартамента им. Изхвърля храната, която Жана приготвя, и приготвя своя. – Може би все пак ще повлияеш на майка си. – Не, Жана, мама е свещена, няма да ѝ преча. Просто я игнорирам. Жана имаше спокоен нрав.
Вече се беше примирила с факта, че свекърва ѝ е своеволна, а съпругът ѝ никога не се е застъпвал за нея. Петро веднага ѝ каза, че няма да тръгне срещу майка си, защото тя е свещена за него, така че или я приема, или си тръгва. Жана не искаше да се развежда. Иначе Петро бил много добър, семеен човек. Двамата имаха еднакви възгледи за живота.
Скоро Жана забременяла. Радостта на Петро не познаваше граници. Той винаги е мечтал да има деца. Но свекърва му реагирала хладно на новината, въпреки че винаги е казвала, че иска внуци. Тя дори престанала да идва на гости. Когато момиченцето се родило, Петро започнал да се прибира от работа още по-рано, за да прекарва повече време с нея.
Той беше напълно възхитен от дъщеря си. Минаха три месеца, а свекървата все още не ги беше посетила. Тогава Петър каза, че трябва сами да отидат да я видят. Когато Нина Петровна видяла внучката си, тя казала: “Това дете изобщо не прилича на теб. Сигурна ли си, че е твоя? Тя изглежда дебела. Нина просто искаше да нарани снаха си, но Пьотър се ядоса: – “Мамо, ти луда ли си?
Не смей да говориш така за дъщеря ми! Дойдохме да ти я покажем за първи път, защото от три месеца не си успяла да дойдеш нито веднъж, а ти казваш това? Как смееш?! Никога повече няма да я видиш. Свекървата и Жана бяха изненадани. Той никога не беше говорил така на майка си. Те си тръгнаха в бързината. В колата Петър тихо призна, че обича дъщеря си повече от всеки друг на света и никога няма да позволи на никого да я обиди.
