Преместих се от общежитие в хубав апартамент. Намира се в центъра на града, с добър ремонт, а цената е ниска. Дори се чудех каква е уловката, докато не разбрах кой ще е съседът ми. Момичето веднага ми каза, че е по-добре да не разопаковам куфарите си, защото скоро ще трябва да си тръгвам. Няма да си търся ново място за живеене.
– Но трябва да го правя, защото не са много хората, които се разбират с мен, и аз съм единственият, който се чувства добре. Всичко започна с някои малки неща. Тя слагаше сол в кафето ми или захар в супата ми. А в насипно състояние тя слагаше лепило в маратонките ми.
Започнах да ѝ отвръщам със същото. Тя само се засмя и се изненада, че повтарям след нея: “Предишните наематели избягаха веднага. След това съседката ми започна да оставя купчина мръсни чинии в мивката, надявайки се, че аз ще измия всичко вместо нея.
Защото в мивката нямаше абсолютно никакво място. Но аз не докоснах тази мръсна купчина, а само измих собствените си съдове за еднократна употреба. Скоро на съседката ѝ омръзна да гледа собствените си чинии и започна да ги мие сама.
Тогава тя организира парти, покани много хора и те слушаха музика на висок глас. Но аз не бях изненадана от това, живях в общежитие в продължение на 4 години, в стаята ни имаше по 5 души.
Скоро съседката ми се отказа. Бяха изненадани, че мога да издържа и да не избягам. Казах им, че съм израснал в голямо семейство, така че съм готов на всичко. В крайна сметка станахме приятели и сега се смеем на това как сме се разбирали помежду си.
