Двама души вървяха по насипа – майка и син. Момчето попитало майка си нещо весело, а тя му отговорила с лъчезарна усмивка. И двамата сияеха от щастие. Изглежда не забелязваха никого, освен един друг. И минувачите им се усмихваха, когато минаваха покрай тях.
Марина беше много скромно и добре възпитано момиче. Когато учеше в института, тя веднага бързаше да се прибере вкъщи при книгите си. Не се интересуваше от младежките забавления. Но един ден на скромното момиче се случило нещастие. Марина останала до късно в библиотеката и когато излязла, вече било тъмно.
Глупаво, момичето реши да завие през парка. В тъмнината тя не забелязала, че един мъж се затичал към нея, дръпнал я за косата и извършил ужасно престъпление. Марина се прибрала вкъщи и няколко часа плакала под душа.
Месец по-късно тя разбрала, че е бременна. Отначало искала да се отърве от бебето, но лекарят, след като я прегледал, започнал да я разубеждава. Той казал, че след това ще бъде много трудно да се забременее. Коремът ѝ продължил да расте, но Марина била отвратена от ситуацията.
Тя не обичаше това дете и не изпитваше никаква нежност към него. Решила, че ще изостави детето веднага щом го роди. Акушерката, която родила бебето, била опитна жена и веднага разбрала, че нещо не е наред с родилката.
Без да се колебае, тя увила бебето и го сложила на гърдите на Марина. Тази миризма, тази топлина за миг преобърнаха всичко в душата на Марина. Точно в тази секунда тя осъзна, че е най-щастливата майка на света.
