Меко казано, съседите на Надя не бяха порядъчни хора. В съседния апартамент живееше нейна приятелка, но тя вече беше починала. А сега бабата на Надя е заобиколена само от нагли хулигани.
От детството си бабата на Надя се страхува от кучета, дори от най-малките. А сега съседите имат огромно чистокръвно куче, което постоянно ръмжи. Всеки път, когато баба Надя се връща от магазина, съседите нарочно пускат кучето си на разходка.
Веднъж, на стълбите, едно куче така изплаши баба ми, че тя се хвана за сърцето: “Трябва поне да си гледаш кучето, то може да те ухапе.” – Престани да мърмориш, старица. Не се преструвай, че се чувстваш зле, и не проклинай кучето. В магазина децата на съседите решиха да дадат урок на баба Надя за това, че не харесва кучето им.
Те подхвърлиха в кошницата ѝ едно полуотворено сладко. Когато баба Надя слагала покупките на касата, капакът се изхлузил и цялото съдържание се разляло върху хляба. Баба Надя трябваше да плати за сладкото, което не беше взела, и трябваше да изпере мръсните си дрехи.
Веднъж внукът на Надя дошъл на гости на баба ѝ. Той рядко бил в района, работел много в столицата. Вечерта чул, че музиката на съседите свири много силно. “Какъв е този шум?” “Винаги е така, свикнал съм с него, дори заспивам на него. Отначало внукът учтиво помолил съседите да намалят музиката.
Но те били пияни, затова казали няколко обидни думи на внука. Но той нямало да търпи това, извикал полиция с подкрепление. Толкова уплашил съседите, че сега те гледат на баба Надя с уважение и страх, винаги я поздравяват, дори отварят вратата на входа.
