Неотдавна синът ми ми се обади. Казва: “Погрижи се за внуците за една седмица, аз и жена ми отиваме на почивка на море. Да отидем на море без децата ни. И аз му напомних за всичко. Денят, в който реши да се ожени на 20-годишна възраст, след като още не беше завършил университета.
От този ден нататък той е независим човек. Аз не му дължа нищо. Искал е семейство и деца, за да може сам да се грижи за тях. Можех да му дам апартамента сам, но баща ми почина. Затова ми беше трудно да живея само с пенсията си. Затова дадох апартамента под наем. Освен това той е възрастен човек, почти на 30 години.
Децата му са още малки, най-голямото е на три години, а най-малкото е на година и половина. Има ли той представа как ще седя с тях? Аз вече не съм млада, а баща ми отдавна не е при нас. Децата му са като метеори, имат време да се обадят навсякъде. Невъзможно е да съм в крак с тях.
Гърбът ми вече не ми позволява да стоя като предпазна мрежа през цялото време. А ако си спомняте, през годините след брака те имаха помощ от сватовници. Те ни дадоха апартамент, купиха на сина ми кола и му намериха работа. Сега те помагат и за внуците. Аз нямам нищо общо с това, те трябва да отидат при тях. Преди седяхме с тях, така че нека и сега да се изненадат.
Нека да отидат на вилата с него, да тичат наоколо. Приятелят ми ме осъди, като каза, че постъпвам неправилно. Ето как съм с тях сега и как ще ми смърдят на стари години. Казват, че на стари години действията ми определено ще се върнат, за да ме преследват. Никой, видите ли, няма да ми даде чаша вода.
Толкова съм стар, че не виждам никого наоколо, само когато имам нужда от тях, те се обаждат. А аз смятам, че уважението към родителите не бива да се ограничава в напреднала възраст. В края на краищата аз съм му дал живот, възпитал съм го. А след това го оставих да порасне и да стане самостоятелен. Ако не ви харесват моите методи на възпитание, не общувайте с мен. Живейте с мачовци.
