Братът на Толик, Паша, щял да дойде на гости от селото. Той каза на момчетата в офиса, че ще дойде в клуба с брат си за уикенда: “Ще бъде забавно, ще видим как можеш да представиш едно селско момиче за градско. Няма да се получи, може дори да се скараме. Всички се засмяха, с изключение на Толик и колежката му Оля. Самата Оля не беше от града, а от малко село, и й беше много неприятно от подобни коментари. Дойде петък вечер, всички се събраха, за да отидат в клуба, и тогава Толия представи брат си Паша.
Паша беше крехко и скромно момче. Той идваше в клуба със синя риза, прибрана в класически панталон. С големите си очила и нелепата си прическа приличаше на зубрач от училище. Движеше се по много смешен начин, като поклащаше коленете си и държеше лактите си настрани.
Приятелите на Толя се смееха, но Оля се приближи до Паша и го отведе настрани: “Не правя ли нещо нередно?” – попита Паша. – “Не. Просто те няма да те разберат, а и клубът не е най-доброто място… -Съгласен съм. Утре отивам на разходка из града с Толик, може би ще дойдеш с нас… -Ще се събуди ли Толия? Обикновено след петък те спят до вечерта, идват в съзнание.
Но ако искаш да се разходим, мога да организирам обиколка. Така и направиха. Оля взе със себе си повече пари за всеки случай, защото знаеше, че човекът от селото няма да има никакви пари. Но тя все пак беше въпреки това, в кафенето той не позволи на Оля да плати за кафето и кифличките, извади стотинките и смачканите си пари и сам плати за всичко.
Оказа се, че Паша е много начетен и беше интересно да се говори с него за всичко. На следващия ден Паша се върна в селото. Но връзката с Оля не спираше, започнаха да си кореспондират по интернет и си звъняха почти всеки ден. “Какво виждаш в него, той е хилав?” – продължаваха да се смеят колегите му в работата.
Само че на Оля не ѝ беше до смях,тя осъзнаваше, че се влюбва в този мъж, когото беше виждала само няколко пъти в живота си. Случайно го изрича на Толя, брата на Паша. На следващия ден на вратата се позвъни. Тя отвори вратата, а на прага стоеше Паша. Той беше единственият, който беше зо
