Серхий е разведен и живее сам. Всеки ден ходеше на работа, прибираше се вечер, вечеряше, гледаше телевизия и си лягаше. И така всеки ден. Срещу апартамента му живееше жена на средна възраст, която се казваше Люда. Тя също беше разведена, но имаше седемгодишен син.
Напоследък Серхий започна да забелязва, че Люда идва при него твърде често. Или за да смени някоя крушка, или телевизорът не работеше както трябва, или имаше проблеми с интернет, или просто го канеше на чай и сладкиши. А на съседите вече им ставаше горещо и притеснено. “Просто се ожени за нея и това ще свърши.”
Защо би го направил, помисли си Сергей. Първо, той изобщо не харесваше Люда, особено външно. Второ, той вече си имаше приятелка, Наташа, за която скоро щеше да се ожени, и съседката му знаеше за това, но въпреки това продължаваше да се държи с него. Един ден Серхий излязъл да купи хляб.
На път за вкъщи видя Люда да стои до колата му, а синът ѝ да пише нещо на вратата. Той се приближил до тях и видял надписа, направен от възрастна ръка: “Върни се при нас, татко! Ние много те обичаме.” Серхий не знаеше какво да прави, как да се отърве от тази досадна жена.
Приближи се до Люда и ѝ каза да си намери друг мъж: съпруг за себе си и баща за сина си. Но тогава нещата се влошили още повече. Сега синът ѝ, който всеки ден срещаше Серхий на стълбището, му казваше: “Здравей, татко”. И дори съседите вече не се смееха. Серхия беше уморена от всичко това.
Няколко пъти се опита да говори с нея мило, да ѝ обясни, че не е свободен, че има годеница и скоро ще се оженят. Но Люда не искаше и да чуе нищо; тя му призна, че не може да живее без него и че синът ѝ също е много привързан към него. Тя го постави в тесен ъгъл; какво можеше да направи той, дори да смени квартирата…
