В деня на сватбата ми в апартамента ми цареше хаос. Приятелите и членовете на семейството ми се суетяха наоколо и ми помагаха да се подготвя за големия ден. Майка ми и сестра ми бяха заети с опаковането на нещата за ресторанта, а фризьорът се грижеше за косата ми.
Въпреки бързането всичко вървеше гладко. Само половин час преди годеникът ми и семейството му да пристигнат, майка ми влезе в стаята ми с плик в ръка.Тя имаше сълзи в очите, когато ми го подаде и ме помоли да го прочета.
Мислех, че това е паричен подарък, но с изненада отворих плика и открих писмо от баща ми. В писмото баща ми споделяше съветите си за щастлив брак. Пишеше колко е важно да се уважаваме взаимно, никога да не повишаваме тон и да не обиждаме партньора си и да не измерваме живота си с пари.
Също така ме насърчаваше да бъда сговорчива и да поставям общото ни щастие пред личните принципи и облаги. Баща ми завършваше писмото с думи на любов и насърчение, като ми пожелаваше да бъда весела и щастлива.
Думите на баща ми ме развълнуваха до сълзи, както и майка ми, когато прочете писмото. Баща ми беше починал от неизлечима болест няколко години по-рано и това писмо беше последният му съвет към мен.
След сватбата майка ми ми даде подарък от баща ми – ключовете от новия ни апартамент. Това беше трогателно напомняне за неговата любов и подкрепа и аз бях благодарна за насърчението му, докато навлизах в нова глава от живота си като съпруга.
