След като баща ни почина, за мен беше приоритет винаги да подкрепям майка си. Въпреки че със съпруга ми живеем далеч, в друг град, посещаваме майка ми в селото винаги, когато тя има нужда от помощ.
Миналата есен посетих майка ми и забелязах, че картофите ѝ са обрасли с плевели. Помогнах ѝ да изкопае картофите и да се погрижи за цветните си лехи. Обещах да й давам пари за въглища и дърва за огрев, за да не й е студено през зимата.
По време на разговора ни майка ми ми каза, че е дала всички пари на сестра ми Елена и сега се бори да си позволи да си купи стоки от първа необходимост за зимата.
Въпреки че със сестра ми сме в еднакво финансово положение, майка ми даваше пари на едната дъщеря, а ги вземаше от другата… Наскоро майка ми ми се обади и ме помоли да планирам отпуската си в края на месеца, за да ѝ помогна с ремонта на една от стаите ѝ.
Когато предложих, че сестра ми може да помогне, майка ми отказа, като се позова на натоварената си и отговорна работа и на спестяванията си за нова кола. Не съм сигурен какво да правя. Смятам, че майка ми не трябва да избира между дъщерите си или да се чувства виновна, че е поискала помощ.
Не е честно сестра ми да поставя новата си кола пред нуждите на майка ни. Боли ме, че сестра ми е получавала пари от майка ни в миналото, а сега не иска да ѝ помогне. Не искам да създавам напрежение или конфликт, но и няма да се откажа от мечтата и семейството си.
