На вратата се позвъни. Отварям, за да видя дали там стои момиче. “Здравейте, тук съм, за да видя Андрий. Баща ми ме изгони от къщата, когато разбра, че съм бременна. Затова дойдох при Андрий с надеждата, че когато разбере за бебето си, няма да ме изгони – повтори тя, сякаш имаше подготвена реч.
“И какво си мислила, когато си си легнала с женен мъж?” Почти се задавих от възмущение.”Съпругът ми и синът ни, в тесен семеен кръг, отпразнувахме сребърната си сватба с Андрей преди два месеца. И той реши да си намери приятелка? Не мога да повярвам! Той се прибира от работа навреме, ходим заедно на вилата и заедно гледаме внуците си.
“Кога си успял, копеле?” – Как се е оженил?Защо е женен? “Не ми е казвал нищо за жена си – изригна момичето. – Не се правете на овце тук! Ще ти изтръгна косата на мига!” Избухнах, затворих вратата и отидох в кухнята. Взех един корвалол. “Ти ме предаде! Няма да ти простя!
Просто се прибери вкъщи!!!” – навиваше се тя в очакване съпругът ѝ да се прибере от работа. И тогава седна на един стол и изръмжа като кит белуга. Входната врата се отвори, както обикновено, в седем без петнайсет. – Зинулия, кое е онова момиче, което плаче на нашата площадка…
О, Боже! Очите ти са зачервени по някаква причина! Какво се е случило?! – Дръндьо! Дръндьо! Предател! Влязъл си в полата на млада жена и сега се преструваш? Андрей стоеше със зяпнала уста. – За какво говориш? Можеш ли да го обясниш по човешки, без да крещиш?
И тогава затворих очите си и отворих устата си. Спомних си всички обиди. Дори това, че беше кръстил сина си Олександър, а не Павло, както исках. “Да, мисля, че започвам да разбирам”, каза мъжът и тръгна към вратата. Върна се с бременна девойка. “Момиче, кажи ми, моля те, при кого си дошла?”
– Андрий Максимов. “Моля да ми простите”, каза тихо момичето. “А каква е фамилията ми?”, попита ме той. “Самохин”, казах аз и абсурдността на моите обвинения ме озари. Той не е женен – каза мъжът на момичето и то си тръгна. В продължение на една седмица мъжът се преструваше, че е обиден на мен…
