Когато синът ми стана на година и половина, реших да започна да допринасям за семейния бюджет. Винаги съм обичала да плета, затова реших да започна да плета с цел печалба. Но както се оказа, плетенето за себе си и за продажба са две големи разлики.
За себе си е удоволствие, но за продажба е отговорност както за качеството, така и за сроковете, и следователно тежка работа. Въпреки че момчето ми порасна, то все още има нужда от много внимание. Затова понякога ми се налагаше да не спя през нощта, за да изпълня поръчките навреме.
Бизнесът ми набираше скорост, макар и със скърцане.Доходите ми започнаха да допълват семейния бюджет. Излагах творбите си в интернет. Един от абонатите ми беше не толкова приятел, колкото близък познат. Тя видя работата ми и се свърза с мен.
“Никога не съм си мислела, че плетенето може да изглежда толкова готино. А ръчната изработка сега е на мода. “Можете ли да ми изплетете пуловер, например?” “Покажете ми мостра и тогава ще ви кажа дали мога, или не”, отговарям аз. Мострата, която ми изпрати моята приятелка, беше точно за мен.
“Чудесно! Тогава ще купя преждата и ще се свържа с теб.” – Не. Преждата е различна. Кажете ми цвета и аз сам ще поръчам преждата. Ще включим разходите в авансовото плащане. – Опитвате се да изнудвате пари от мен? Седиш тук и плетеш за собствено удоволствие, а искаш пари?”
– Дори плетенето да ми доставя удоволствие, това не означава, че работя благотворително. Работя за семейния бюджет – отговорих й. – Ясно ти е!” – изсъска приятелката ми и закачи слушалката. За всяка работа трябва да се плаща. Това е аксиома.
И ако обичам да плета, това не означава, че мечтая да го правя безплатно. В края на краищата нито един пекар, нито една шивачка, колкото и да обичат работата си, няма да работят безплатно. Тогава защо очакват от мен да бъда алтруист?
