Със съпруга ми бяхме в един търговски център. Търсех рокля и обувки за едно събитие в работата. Накрая на съпруга ми му омръзна да обикаля от един магазин в друг, затова каза, че ще отиде в едно кафене и ще пие кафе, докато ме чака. Когато седна на един стол в кафенето, забеляза, че на отсрещния стол има телефон.
И някой тъкмо се обаждаше. На екрана се появи името Катенка. Мъжът вдигна слушалката: – Къде сте, вече купих тиган, да отидем в отдела за битова химия, нямаме много време. -“Аз съм в едно кафене, пия кафе. Няма да отида никъде, докато не пия.”
Съпругът ми реши да се забавлява и отговори на непознатата Катенка. – “Какво имаш предвид, в кафене? Какво имаш предвид, докато пиеш? Скоро трябва да вземем детето от детската градина, Витя!!! И тогава жената осъзна, че гласът на мъжа изобщо не звучи като на съпруга ѝ.
Мъжът ѝ обяснил ситуацията и било възможно този Витя да е оставил телефона в кафенето, докато е чакал и Катя.Уговориха се Катя да дойде в кафенето на третата маса.
В този момент аз вече бях намерила роклята, която исках, и дойдох на масата на съпруга ми. Изведнъж я видях – Катя. Оказа се, че Катя е моята стара най-добра приятелка. Още в училище тя и родителите й се преместиха в друг град и ни беше толкова трудно да се сбогуваме.
И накрая, след 10 години, я срещнахме благодарение на съпруга ми. Сега аз и Катя сме като вода под моста. Ходим заедно в търговските центрове и търсим интересни неща. А съпрузите ни ни чакат в същото кафене, където мъжът на Катя е оставил телефона.
