Двама души се разхождаха по насипа – майка и син. Момчето попитало майка си нещо весело, а тя му отговорила с лъчезарна усмивка. И двамата сияеха от щастие. Изглежда не забелязваха никого, освен един друг. А минувачите им се усмихваха, когато минаваха покрай тях.
Марина беше много скромно и възпитано момиче. След като учеше в института, тя веднага бързаше да се прибере вкъщи при книгите си. Не се интересуваше от младежките забавления. Но един ден на скромното момиче се случило нещастие.
Марина останала до късно в библиотеката и когато излязла, вече било тъмно.Глупаво, момичето реши да завие през парка. В тъмнината тя не забелязала, че към нея се приближил мъж, дръпнал я за косата и извършил ужасно престъпление.
Марина се прибрала вкъщи и прекарала няколко часа в плач под душа.Месец по-късно тя открива, че е бременна. Отначало искала да се отърве от бебето, но лекарят, след като я прегледал, започнал да я разубеждава.
Той казал, че след това ще бъде много трудно да се забременее. Стомахът ѝ продължаваше да расте, но Марина се отвращаваше от ситуацията. Тя не обичаше това дете и не изпитваше никаква нежност към него. Решила, че ще изостави детето веднага щом го роди.
Акушерката, която родила бебето, била опитна жена и веднага разбрала, че нещо не е наред с родилката. Без да се колебае, тя увила бебето и го сложила на гърдите на Марина. Тази миризма, тази топлина за миг преобърна всичко в душата на Марина. В тази секунда тя осъзна, че е най-щастливата майка на света.
