Преместих се от общежитие в хубав апартамент. Намира се в центъра на града, с добър ремонт, а цената е ниска. Дори се чудех каква е уловката, докато не разбрах кой ще бъде моят съсед.
Момичето веднага ми каза, че е по-добре да не разопаковам куфара си, защото скоро ще трябва да си тръгвам. Няма да си търся ново място за живеене.- Но трябва да го правя, защото не са много хората, които се разбират с мен, и аз съм единственият, който се чувства добре.
Всичко започна с някои малки неща. Тя слагаше сол в кафето ми или захар в супата ми. И дори лепило в маратонките ми на едро. Започнах да ѝ отговарям с добро. Тя само се засмя и се учуди, че повтарям след нея:
“Предишните наематели избягаха веднага.” – Значи са били слабохарактерни. “Тогава съседката ми започна да оставя купчина мръсни чинии в мивката, надявайки се, че ще измия всичко вместо нея, защото в мивката не остана абсолютно никакво място.
Но аз не докоснах тази мръсна купчина, а просто измих собствените си съдове за еднократна употреба. Скоро на съседката ѝ омръзна да се грижи за собствените си съдове и започна да ги мие сама. След това организира парти, покани много хора и те слушаха музика на висок глас.
Но това не ме изненада, живях в общежитие 4 години, в стаята ни имаше по 5 души. Скоро съседката ми се отказа. Чудеха се защо съм го издържал, а не съм избягал. Казах им, че съм израснал в голямо семейство и съм готов на всичко. В крайна сметка станахме приятели и сега се смеем на това как сме се разбирали помежду си.
