С Таня се оженихме веднага след като завършихме университета. Преди година ни се роди дъщеря, Маша. Живеехме нормално, както се казва, “в любов и хармония”. Само един приятел на съпругата на Том нарушаваше семейната идилия. Тя идваше в дома ни толкова често, че ни се струваше, че в семейството сме четирима, а не трима.
Не бях доволен от това положение на нещата и помолих Таня да намали честотата на посещенията на Тома. Но съпругата ми не видя нищо опасно в това и не предприе никакви действия. Нещо повече, когато Тома дойде, тя много си играеше с Маша. Това беше полезно за съпругата ми…
В този ден Таня беше в командировка в столицата от пет дни, а дъщеря ми беше при баба си по време на отсъствието на майка си. Аз имах стресова ситуация в работата. Ситуацията беше разрешена, а вкъщи реших да се освободя от стреса по добре познат начин – взех “бойни” сто грама на вечеря.
Едва бях прибрал кухнята, когато на вратата се позвъни. Влезе Тома. Поканих я да влезе, дадох й чай и я попитах защо плаче. Оказа се, че приятелят ѝ я е напуснал. Започнах да я утешавам, като казвах, че е красива, млада и ще си намери друг млад мъж.
Говорихме си така до един часа сутринта.Исках да извикам такси, за да изпратя госта си, но Тома отказа. Наложи се да й дам чаршафи и одеяло и да й предложа да спи на дивана в хола. Отидох в спалнята си. Легнах си и припаднах, денят беше много натоварен. Събуди се от настойчивите ласки на една жена.
На Тома не му беше достатъчно да бъде утешаван морално, искаше да бъде утешаван и физически. Аз се съпротивлявах. Но не много и не за дълго… На сутринта изхвърлих момичето от апартамента, като й казах да не се връща при нас. Когато Таня се върна, й разказах всичко честно. Тя отиде при майка си. Седмица по-късно тя ми прости и се върна с дъщеря си. След този инцидент Таня никога повече не е имала приятели в нашия апартамент.
