Преди десет години със съпруга ми купихме къща в селото. Бяхме щастливи.” “Не се радвай. Скоро ще бъдеш измъчван от гостите” – усмихна се майка ми. Не повярвах на думите ѝ. И тогава започна. Отначало беше ужасяващо. Всеки уикенд, всеки празник при нас нахлуваха гости без покана.
Разбира се, всеки иска да се откъсне от бетона и асфалта и да отиде сред природата. На барбекю. А ако наблизо има покрив над главата ви, баня и река, това ви привлича като магнит. А как се чувстват домакините? Понякога нямате време да почистите след гостите от събота, а гостите от неделя вече идват.
И е добре те да дойдат със собственото си мариновано месо. А има и такива, които отиват с празни ръце. Или вземат със себе си бутилка.Сякаш намекваше. Сякаш собствениците нямат други грижи, освен да приемат неканени гости. В края на краищата, ние също имаме ферма и зеленчукова градина.
Изгубих търпение и казах, че всички неканени гости ще бъдат отблъснати от портата. Те се престориха на обидени. Но те не спряха да идват. Един ден съседката ми, баба Аня, ми каза: “Таня, те продължават да идват да те видят. “Еврика!” – извиках аз. “Благодаря ти, баба Аня. Ти си гений.
И започна да я целува по бузите. баба Аня само присви очи от изненада… Пролет. Началото на градинарството. И първите гости са на прага. Дадох на всички лопати и им казах да прекопаят градината. На гостите изведнъж им се наложи да се занимават със спешна работа и те тихо си тръгнаха. Не изчакаха нито банята, нито барбекюто.
Седмица по-късно другите се обаждат. Искат разрешение да дойдат на гости. “Разбира се, елате. Аз ще мариновам месото, а съпругът ми ще затопли банята. И ти можеш да ни помогнеш да разхвърляме оборския тор, а в градината има много работа. Те не дойдоха. Така отблъснах гостите. Не всички, разбира се. Има и такива, които ще дойдат и ще ни помогнат с работата си. Винаги се радваме да имаме такива гости. Добре дошли!
