Когато с Артър решихме да се оженим, планирах да живеем в неговия двустаен апартамент, а аз да наема квартиранти в моя едностаен апартамент. Планирахме да спестим парите от отдаването на апартамента под наем за почивки или скъпи покупки. Например за кола.
Но реалността ме принуди да се откажа от плановете си за почивка и кола. Както се оказа след сватбата, Артър имаше дългове като коприна. Тоест взел е заеми и сега, след като ги е изплатил, заплатата му е просто дупка в торбата. А щеше да е хубаво, ако заемите бяха взети, за да ремонтира и обзаведе апартамента си или да си купи кола.
Но не.Повечето от заемите са взети, за да посрещнат нуждите на майка му и сестра му. Майка му иска нови мебели – Артър взема заем. Сестра му иска луксозна сватба – Артър взема заем. Майка му иска да лети до Египет – Артър взема заем. Сестра ми се разведе и също искаше да се утеши в Египет – Артър взема заем…
И така нататък, и така нататък. И сега съпругът ми използва заплатата си, а аз – доходите си от наемане на апартамент, за да изплащам заемите му. И живеем от моята заплата. Това е добре. Твърди се, че сме заедно и в трудни моменти. Затова се надявах, че за три години с общи усилия ще успеем да изплатим всички дългове на съпруга ми.
Но две години след сватбата разбрах, че свекърва ми и снаха ми щели да заминат на курорт. С какви пари? Точно така! Артър е взел нов заем. Без да се консултира с мен. “Майка ми трябва да подобри здравословното си състояние… Сестра ми ще следи за състоянието ѝ…
Аз съм единственият мъж в семейството, трябва да им помогна…” – оправда се той. “Изгоних наемателите, събрах си нещата, преместих се в моя апартамент и подадох молба за развод. Притичаха свекърва ми и снаха ми.” – “Как можеш да го напуснеш в такъв труден момент?” – “Не го напускам, напускам два търнокопа от врата си. А той се вкопчи в тях и не искаше да ги пусне. “Значи ще тръгне след тях” – казах им аз и ги изпроводих навън.
