В двора на хотела има общ паркинг. Паркираме там, където имаме късмет. Но понякога имам повече късмет. Това е, когато се прибирам от работа следобед и всички паркинги са свободни. Тогава паркирам колата си пред входа. Преди две седмици един съсед се приближи до мен.
“Ей, съседе, това е моето място”, каза той. Ти вече не паркираш колата си там.” “Защо изведнъж стана твое?” – изненадах се аз. “На асфалта има боядисано място, а на оградата е изписано името ми! Това не ти ли е достатъчно?” – започна да ме напада той.”
А колко пъти си успял да използваш това, което си написал или нарисувал?” – подразних го аз. “Е, предупредих те!” – изсъска той и си тръгна. Няколко дни по-късно отново се прибрах рано от работа и паркирах колата на удобно за мен място. На сутринта и четирите колела на автомобила ми бяха нарязани на парчета.
Не изпаднах в паника, а отидох да взема видеозаписа от камерата, монтирана на входа. Не се изненадах, когато го видях. Съседът ми беше този, който ми уреди тази гадост. Отидох в най-близкия полицейски участък с видеозаписа, написах показания и отидох на работа.
От този ден насам паркирам колата си на любимото си място винаги, когато е възможно. “Царят” на паркирането дори не смее да се оплаче. Но вместо него съпругата му започна да ме посещава. “Извинете съпруга ми! Отнемете молбата! Може да го уволнят от работа! Нямам за какво да говоря с теб!” – хленчеше тя и ронеше крокодилски сълзи.
Ако съпругът ти има какво да каже, нека дойде при мен. Всъщност, ако този идиот беше дошъл при мен, беше се извинил, беше ми платил парите, щях да оттегля показанията си от полицията. Но той е страхливец и се крие зад жена си и децата си. И нямам намерение да се връщам заради фалшивите сълзи на жена му.
