Далеч от небостъргачите, панелните блокове и автомобилния дим се намира красиво селце с население от няколко десетки души. В селото няма електричество и търговски центрове, за сметка на това имат малка църква, но тя не е необходима, хората тук живеят стари, вероятно все още вярват в Перун.
И един ден синът на един барон от града се появил там с кабриолета си, минал през лехите в градината и казал, че тази земя му принадлежи, затова казал на жителите да не идват утре там. Местните жители не му спорели много, само го гледали мрачно и си тръгвали.
Една стара жена, за която се говорело, че е лечителка, погледнала как колата на момчето си тръгва, взела тоягата си и без особени усилия я забила в земята, след което си тръгнала. На следващия ден пристигна строителната бригада, заедно със същото разглезено момче.
Строежът започнал, но не минал и ден, когато в крака на един от строителите се впила змия, при това отровна. Скоро човекът бил мъртъв, преди още да успеят да го закарат в болница. На следващия ден други двама работници починаха от токов удар, а подобни загуби зачестяваха с всеки изминал ден.
А тоягата на баба ми все още беше на земята. Никой не можеше да го извади от земята, дори една мелница се опита даго нареже, но без успех! Един ден един ядосан човек грабнал сламката, издърпал я с всичка сила и успял да я измъкне. И отново, преди да успее да се похвали с постижението си, земята започнала да се тресе под него, а след това последвала експлозия.
Оказало се, че през цялото време тоягата била в газова тръба, която се взривила веднага щом я извадили. След смъртта на момчето строежът на къщата бил отменен, а жителите, неразбирайки как са се появили отровната змия и газовата тръба, се върнали в старите си земи и само малцина се досетили, че всичко това е дело на онази вещица.
