– “Костя, колко пъти можеш да ходиш на риболов? Поне този уикенд прекарай с мен. Не си спомням кога сме правили нещо заедно. През делничните дни сме на работа, а през уикендите ти ходиш на риболов. Кога трябва да прекарваме времето си заедно, а? Наистина искам да седна с теб, да гледаме филм, да си говорим до насита.
Толкова отдавна не сме си говорили от сърце!” – закани се съпругата му. Но Константин се приготвяше и не обърна внимание на речта ѝ. – “Алион, съжалявам, но не мога да живея без риболов. Опитах се да те въвлека в него, но ти не се интересуваш. Иска ми се да харесваш риболова и да си имаме общо хоби.
Мислиш ли, че ти е скучно?- “Имам чувството, че си омъжена за твоя рибар, а не за мен” – изсумтя Алена. Мъжът й махна с ръка. – “Може би трябва да се обадя на съседа си, за да гледа с мен един филм и да си говори с мен до насита.” – “Обади му се, ако искаш, но аз ще избягам. Костантин целуна набързо жена си и избяга, за да лови риба на ново място.
Негов приятел го беше посъветвал да отиде там. Веднага щом стигна там, той се почувства неловко. Не можеше да изхвърли от ума си разговора със съпругата си. Реши да се обади и да се извини, но връзката беше лоша. Тогава съпругата му се обадила обратно, крещейки нещо по телефона, но нищо не се чуло заради ужасната връзка.
Сърцето му дращеше, затова не издържа и се прибра по-рано вкъщи. Щом влезе в апартамента, видя в кухнята съседа си по долни гащи. Той седеше там и пушеше спокойно. Очите на Костя искряха от гняв. Той рязко влезе в спалнята и откри, че жена му се преоблича по бельо. Бил бесен.
– “Боже, успокой се, Костя. Обадих ти се, опитах се да ти кажа, че тръбата се е спукала. Долният етаж на Андрея беше наводнен. Помолих те да дойдеш. И тогава Андрий дойде при мен и ми помогна да поправя тръбата.
Но и двамата бяхме мокри, затова аз отидох да се преоблека, а той си свали панталона и тениската. Престани да викаш! Съседът каза същото. Костя забеляза мокрите стени и под едва по-късно. Той повярвал на жена си, но след това се опитал да остане вкъщи през уикендите.
