Сестра ми имаше много труден живот. Въпреки че съпругът ѝ беше добър човек, тя все пак имаше син с увреждания, който беше прикован на легло. Сестра му се грижела за него и не можела да понася страданията на сина си. В тяхното село имало вещица, която била много зла, но въпреки това лекувала селяните и взимала много пари за това.
Сестра ми се опитваше да я избягва, защото тя никога не правеше нищо добро на никого даром и всички се страхуваха от нея. И тогава, една вечер, вещицата дойде в къщата на сестра ми – и то не сама, а с внучката си: дъщеря ѝ я беше напуснала и беше отишла в града с някакъв хан.
Мъжът на вещицата отдавна я бил напуснал, така че единствената ѝ радост била внучката.Веднага отидох в детската стая, където лежеше зетят. Сестра ми беше уплашена и не знаеше какво да очаква от една стара жена. Тя оставила внучката си при момчето, казала на собственика на къщата да не ги безпокои, а внучката ѝ започнала да му говори.
Вещицата наредила да кипне вода, след това приготвила напитка и я дала на момчето, което заспало. И тя си тръгнала, като казала, че скоро ще се върне. Майката не знаеше какво да прави. Тя казала на майка ни, че е дошла вещица; майка ми я успокоила, като казала, че внукът ѝ няма да пострада и няма да се влоши.
И тогава вещицата се върнала, започнала да дава на момчето някаква отвара и целият гръб и краката на момчето били покрити с лепенки. Момчето крещяло от болка, плачело, а вещицата казала, че скоро ще се изправи на крака. Един мъж се прибрал вкъщи, жена му извикала и му казала, че синът ѝ плаче от болка; мъжът се усмихнал.
Оказало се, че синът усеща болка, но преди това не чувствал нито краката, нито гърба си. Когато момчето започнало да ходи, сестрата казала на вещицата, че нямат достатъчно пари, за да ѝ се отблагодарят. Вещицата казала, че няма нужда от пари, но че внучката ѝ ще обича момчето и не бива да им пречи, защото ще бъдат много щастливи.
