Ихор предложи на непознатата жена да отседне безплатно в дома му. Оказало се, че той има други планове.

Игор има странни изисквания в работата си – всички служители трябва да са женени. Дълго време успявал да заобиколи това негласно правило, но шефът му го извикал при себе си. Започна да говори за престижа на компанията им, че това е необходимо, иначе Игор може да започне да си търси нова работа.

Трябваше да си намери жена някъде, дори и да беше някой, който щеше да се съгласи на фалшив брак. Животът не е лесен, но Игор имал късмет. Той се прибирал вкъщи с колата си, когато една жена с бебе на ръце почти се хвърлила пред него. – “Ти луд ли си?” – “Ако живееш в средата на нищото, прави каквото си искаш, но пожали детето!”

– “Съжалявам, моля те… Ще закъснея за работа, но никой от шофьорите не спря, така че моля те, вземи ни. Моля.По пътя жената, Анита, както тя се представи, беше от малък град. Нямала съпруг, но имала малко момче, Альоша, което спешно трябвало да отиде в столичната болница.

– “Случайно да знаете дали някой има стая под наем на ниска цена? Търсих, но цените ви са толкова високи. Ще потърся – обеща Игор. Анита отиде в болницата с Альоша, а вечер Игор се обаждаше и питаше за здравето на бебето. Пет дни по-късно майката и синът бяха изписани и Игор дойде да ги прибере.

Той веднага започна с предложението: -“Анита, омъжи се за мен, разбира се, всичко ще бъде фиктивно, имам нужда от брак за работа. Това е добре и за теб, ти и синът ти трябва да имате къде да живеете през това време, а след това ще имаш разрешение за пребиваване в столицата, така че ще можеш да влизаш безплатно във всяка клиника.

Така или иначе няма какво да губиш, не се страхувай. Аз разполагам с просторен апартамент. Анита седеше тихо и гледаше пътя. Беше странно, дори много странно… но от друга страна, това беше само фиктивен брак при взаимноизгодни условия. Тя се съгласи. Минаха шест месеца, Альоша завърши целия курс на лечение в Ликап и вече нищо не задържаше Анита в града. Само през тези месеци тя и Игор живееха като истинско семейство.

Тя поддържаше къщата подредена и готвеше вечери. А той играеше със сина ѝ след работа. Альоша се привърза към него, както и самата жена. – “Анита, омъжи се за мен”, казва Игор една вечер. – “Не мога… вече съм омъжена”, отвърна Анита. И те се засмяха заедно. За миг Игор забрави, че отдавна са подписали брачното си свидетелство. Сега оставаше само да се оженят. Година по-късно им се ражда дъщеря.

Related Posts