Баба ми си изкълчи глезена и ми се обади да я заведа в болницата. Но бебето ми е само на 1 месец. Съпругът ми не беше вкъщи. Не знаех какво да правя. Не можех да оставя детето си и да заведа баба си до аптеката. Обадих се на свекърва ми, за да помоля свекъра ми да заведе баба ми до аптеката, но се оказа, че той е пил и е заспал пиян.
Разбрах, че той със сигурност няма да дойде. Обадих се на сестра ми да ми помогне. Но това, което тя каза, ме шокира. Започна да разказва, че баба ми е преписала апартамента на мен и че тя не е длъжна да прави нищо.Опитах се да й обясня, че баба ми има нужда от помощ, а аз не мога да оставя детето си.
Не можеш да я оставиш така, трябва да решиш този проблем! Но сестра ми настояваше на своя път. Непрекъснато ми повтаряше, че съм любимата ѝ внучка и щом е преписала апартамента на мен, аз трябва да правя всичко за нея. Бях зашеметена от това, което чух.
Обадих се на майка ми, за да говори със сестра ми. Но майка ми каза същото, което и сестра ми. Тя също смята, че никой не е длъжен да прави каквото и да било за баба ми, освен мен, защото апартаментът вече е мой.Не разбирах какво се случва.
Нима през целия си живот баба ми не беше получавала нищо повече от апартамент и превоз до болницата? Осъзнах, че не бива да очаквам помощ и от майка ми, затова се обадих на свекърва ми. Помолих я да дойде и да се погрижи за бебето, докато аз заведа баба ми в болницата. Беше добре, че свекърва ми не ми отказа.
Извиках такси, отидох в дома на баба ми и я закарах в болницата. Разбира се, успях да се справя с всичко това, но поведението на майка ми и сестра ми ме шокира. По онова време свекърва ми беше най-близкият ми човек, а майка ми и сестра ми, както се оказа, бяха непознати за мен.
