Беше годишнината на съпруга ми и наскоро се бяхме преместили в нова нриватна къща. Всички негови приятели, колеги и наши роднини ни дойдоха на гости. Разбира се, всички поздравиха човека и го похвалиха, особено колегите му. И тогава най-добрият му приятел стана, за да вдигне тост:
“Сам си изградил успешен бизнес, отгледал си три деца и си построил прекрасна къща. Ти си просто идеален човек и аз ти пожелавам още много години живот, за да постигнеш два пъти повече успехи.Всички започнаха да си приказваме и да се усмихваме, а щастливият ми съпруг седна начело на масата и допи скъпото вино.
Но аз изобщо не бях жадна. Бях много разстроена от това, че винаги оставах или в сянка, или изобщо далеч от съпруга си. По някаква причина никой не си спомня, че именно аз дадох първоначалния капитал за бизнеса на съпруга ми, когато построих апартамента си.
Аз бях тази, която роди три деца и ги отгледа, защото съпругът ми просто го нямаше по цял ден на работа. Освен това всички мои приятели знаят как съпругът ми ми изневеряваше с младата си секретарка.
И дори това му простих, защото той изпълзя при мен на колене и се разплака, обещавайки, че никога повече няма да го направи, че дяволът просто го е объркал. Простих му най-вече заради децата. Никой никога не ми е казвал толкова арогантни думи, колкото всички гости, които се събраха на рождения ден на съпруга ми.
Нима те си мислят, че съм получила всичко наготово или че не съм направила нищо и не съм допринесла за неговия успех? Винаги е срамно да бъдеш обсипван с внимание. Но съпругът ми получава всички похвали, самочувствието му расте и той престава да забелязва какво се опитвам да направя за семейството.
