В шест сутринта във всекидневната се чуваше звук от телевизора. Ядосана, че са я събудили толкова рано, Нина влиза и крещи: “Мамо, видя ли колко е часът? Защо…” Преди да успее да каже това, което искаше да каже, Нина забеляза, че майка ѝ не е там.
Тя обиколи къщата, но нямаше и помен от нея. Едва тогава забеляза, че светлината в банята свети. – Мамо? Защо си станала толкова рано? Сега няма да мога да спя добре, а и трябва да ставам рано за училище. Бащата на Нина излезе от банята и каза с мрачен поглед:- Защо крещяхте?
“Вчера по време на кавгата ти каза, че я мразиш и не искаш да я виждаш, затова тя си тръгна.” “Какво?” Нина попита объркано, “и къде отиде?” “А може би изобщо не е била там?” Ти каза, нека ти припомня: “Предпочитам друга майка да те роди. Мога бързо да намеря друга жена, така че ще имаш нова майка, по-добра от старата.
Нина беше уплашена и искаше да разбере какво се случва. Те често се карат, но никога не се е стигало дотам. – Татко, това вече не е смешно. Ще й се обадя сега, чакай… къде ми е телефонът. – Кой, “тя”? Винаги сме живели заедно, майка ти те изостави в болницата, защото “не знае нищо за отглеждането на деца” и реши да не измъчва нито теб, нито себе си.
Нина не ходеше на училище, защото се чувстваше виновна. По цял ден си стоеше вкъщи и чакаше майка си да се върне. Баща ѝ се прибрал от работа, сякаш нищо не се е случило, и започнал да готви вечеря. Изведнъж Нина започва да плаче: “Къде е мама? Искам да бъда с мама! Трябва да я прегърна и да й се извиня, уморена съм от този цирк, татко!”
– Обещаваш ли да й поискаш прошка и никога повече да не бъдеш толкова груб?” – строгият, но мил глас на баща й вдъхна надежда на Нина. – Да! Обещавам! Само я пусни сега да се върне, моля те!” Майката на Нина славно излезе от ъгъла със скръстени на гърдите ръце, след което Нина веднага скочи около врата й и обеща никога да не бъде груба с нея. Тя спази обещанието си.
